Според икономистите от БАН е нужно постепенно увеличаване на тежестта на подоходното данъчно облагане. Според доц. Виктор Йоцов обаче за промени в данъчната политика засега липсва политически консенсус.

Само преди месец от БСП предложиха връщане на прогресивното данъчно облагане. Те дори предложиха и скала според която хората със заплати до 1500 лв. ще плащат по-ниски данъци. От ГЕРБ обаче са твърдо против промяна на плоския данък.

"Това е проблемът между преките и косвени данъци. Ние искаме дискусия, в която ясно да се очертаят предимства, недостатъци и какво да се прави, защото проблемът не е толкова дали данъкът ни е плосък или не, а дали е 10, 15 или 20 процента. Не може само да се хвалим с ниски данъци без да стои нищо зад тях и да не можем да привличаме инвестиции. Тогава каква е ползата от ниския данък", каза Йоцов.

Според него косвените данъци трябва постепенно да намаляват, както и да се повиши ролята на имущественото облагане.

Доц. Виктор Йоцов посочи още, че за две години България е удвоила държавния си дълг, като по-голямата част от него е външен.

Нисък, но ускоряващ се икономически растеж през тази и следващите две години прогнозираха още учените от Икономическия институт на БАН. Предвижданията на института са за 1,4 процента икономически растеж през тази и съответно 2,1 процента и 2,5 процента през 2016 и 2017 г.

Иглика Василева посочи, че не са се оправдали очакванията за по-сериозен растеж на глобалната икономика и търговия, които да се отразят благоприятно и на нашата страна, а мерките на ЕЦБ и ЕС за справяне с дефлационните процеси също не са постигнали успех.

"Очакваме частното потребление да засили темповете си на растеж, фактори за това виждаме в повишаващата се заетост. На пазара на труда очакваме плавно подобрение и достигане на ниво на безработицата под 10 процента през 2017 г.", прогнозира Василева.

Проф. Александър Тасев отбеляза, че надеждата възстановяването на износа след кризата да възстанови и растежа, не се е оправдала, защото у нас БВП се формира основно върху вътрешното потребление, а то остава свито.

Три са факторите за растежа на една икономика - наличие на производства, които създават силен износ, силна продукция за вътрешен пазар, която ограничава вноса и високи заплати, които да водят до високо вътрешно потребление. При нас тези три фактора са точно на обратния полюс - ниско производство, висок внос и ниски заплати, посочи проф. Тасев.

При тези условия експортът може да даде принос в ръста на икономиката ни от не повече от 2,5 процента, добави той.

Главен асистент Емил Калчев отбеляза, че нарастващото парично предлагане през последните години не е довело до икономически растеж и е било съпътствано дори от дефлация. Това според Калчев е причина у нас да има твърде малко добри проекти и недобре развито предприемачество, които да получат кредити.