От септември т.г. администрациите трябва да са в състояние да обменят документи помежду си изцяло по електронен път. А до края на 2018 г. всички административни структури трябва да са свързали системите си за документооборот и да са в състояние да кореспондират помежду си изцяло по електронен път, безхартиено,  предвижда ДАЕУ.

Наскоро от Камерата на архитектите в България изнесоха данни за поредна фрапираща брюрокрация у нас. При издаване на разрешително за строеж  у нас се изискват 178 документа, a в Германия едва 19 документа. И колкото повече документи се изискват, толкова по-голяма е вероятността за корупция на някое ниво.

Според заложената стратегия на Държавната агенция за електронно управление (ДАЕУ), сегашната бюрокрация трябва поетапно да отиде в историята.

"От 2312 услуги и 924 регулаторни режима трябва да електронизираме само най-важните и най-често използваните, не трябва да електронизираме бюрокрацията“, заяви председателят на ДАЕУ Росен Желязков  при представянето на стратегията на агенцията в края на м. г..

До края на септември т.г. всички централни и териториални администрации трябва да извършат детайлен анализ в три направления:  анализ на административните режими, които могат да отпаднат с промени в законодателството; анализ на режимите, при които удостоверителни документи също могат да бъдат редуцирани и анализ на режими и услуги, при които удостоверителните документи следва да бъдат обменяни като данни без да изисква техен хартиен носител.

Дигиталната трансформация на администрацията и електронизирането на процесите ще намали драстично, ако не премахне напълно, прякото взаимодействие на хората с институциите. Това означава и минимален корупционен риск, коментира експертът от ДАЕУ Веселин Нинов пред Дир.бг.

- Как ще се осигури съвместимост на всички системи за електронни услуги и обмяна на информация, така че да се реализира идеята за еднократно събиране на данни и многократното им ползване?

- Липсата на съвместимост и на свързаност на информационните системи, регистри и бази данни на администрациите е главната причина все още да не се реализира и въведеният отдавна и със закон т.нар. принцип на служебното начало - т.е. администрациите да не изискват от гражданите повторно една и съща информация при предоставяне на административни услуги. Това означава, че те трябва да обменят информация по служебен път и служебно да достъпват необходимите обстоятелства и данни, които са вече налични в други администрации.

В момента един гражданин трябва да удостовери чрез една институция някакво обстоятелство, което да послужи пред друга институция и така се превръща в куриер между две или повече администрации. А същите тези обстоятелства могат да бъдат установявани от самите администрации по служебен път, без на хората да им се налага да носят една хартия от едно място на друго.

Две са решенията на проблема - унифициране на стандартите и споделяне на ресурсите. Няма смисъл една администрация да изгради една информационна система за себе си при положение, че тя може да се използва от други, ако не от всички, административни структури.

От март 2017 г. за първи път беше въведена единна форма на контрол на съответствието със законовите изисквания на проектите, дейностите и техническите задания за разработване и внедряване на информационни системи или електронни услуги от административните органи.

Зад тази тежка формулировка стои нещо много просто - всяка система и технология си има жизнен цикъл и с времето всяка новосъздадена или надграждана система ще отговаря на единни критерии и стандарти. По този начин очакваме след няколко години повечето от системите в администрацията да бъдат съвместими и да могат да „общуват“ помежду си автоматизирано или с минимална човешка намеса. Това е основно условие принципът „само веднъж“ да бъде приложен пълноценно на практика.

Друга голяма тема е споделянето на ресурсите. Няма смисъл една администрация да си поръчва нещо, което друга администрация вече е поръчала или разработила и притежава съответните права за продукта. И тук също е смисълът от контрола върху проектите и дейностите на администрациите, свързани с електронното управление.

- Можете ли да посочите някакви срокове кога гражданите ще могат да се възползват от широк обхват електронни административни услуги?

- Процесът на реално преосмисляне на административните процеси вече започна първо с премахването на изискването на хартиен носител да се представят 12 удостоверителни документи, които най-силно обременяват бизнеса и гражданите.

Това са удостоверение за вписани в регистър БУЛСТАТ обстоятелства; удостоверения за вписвания, отбелязвания и заличавания на обстоятелства по партиди на физически и на юридически лица в Имотния регистър; удостоверение за актуално състояние; удостоверение за наличие или за липса на задължения по публични държавни вземания, събирани от Агенция „Митници“; удостоверения за семейно положение, за съпруг/съпруга и деца, за сключен граждански брак; удостоверения за наличие или за липса на задължения към НАП; удостоверения за размер и вид на пенсия, съответно за доход от пенсия, издавани от НОИ, както и удостоверение за признаване на придобито висше образование в чужбина.

Ефектът от премахването на тези удостоверения, за които администрацията служебно ще удостоверява конкретните обстоятелства, ще се усети може би с облекчаването на още стотици процеси и административни процедури, свързани с тези услуги. Иначе казано, с всяка малка стъпка ще се търси мултиплициращ ефект. До есента трябва да бъдат подготвени множество нормативни промени за премахване на съществуващите пречки.

Също така до края на 2018 г. всички административни структури трябва да са свързали системите си за документооборот и да са в състояние да кореспондират помежду си изцяло по електронен път, безхартиено. За целта кабинетът задължи администрациите от септември т.г. да прилагат единни технически стандарти.

Амбицирани сме през следващите 2-3 години за електронното управление в България и за свързаните с него процеси да се говори като за даденост, а не като за нещо в бъдеще неясно време.

- Това означава ли, че ще гласуваме ли електронно на следващите избори?

В сегашния Изборен кодекс е записано, че българските граждани трябва да имат реална възможност да гласуват по електронен път от дистанция през пролетта на 2019 г. на изборите за български представители в Европейския парламент. Тогава резултатите от този вот следва да се зачитат като валидни за изборния резултат. Дотогава трябва да бъде реализирана и тествана пилотна система за електронно дистанционно гласуване.