Дир.бг обобщи най-важните събития в политиката и икономиката на страната от изминалата година.


Политическите трусове

На 25 май се проведоха изборите за Европейски парламент, след които пет партии изпратиха в Брюксел свои представители. ГЕРБ спечели с 30,40%, БСП - събра 18,94%, ДПС - 17,26%, "България без цензура" - 10,66%, а Реформаторският блок - 6,45%.

Тогава за първи път се прояви резултатът от преференциалния вот. В единия случай избирателите изразиха категорично своето мнение и избраха Светослав Малинов от ДСБ, вместо Меглена Кунева, която трябваше да остане в София.

Голямата изненада обаче беше феноменът Любимец 15 - 15-ят в листата на БСП Момчил Неков се оказа четвърти заради съвпадението с номера на партийната бюлетина - също 15, и стана евродепутат.

Лидерът на левицата Сергей Станишев, който многократно заявяваше, че няма да ходи в Брюксел, в крайна сметка също влезе в Европарламента.

23 юли - След година на протести заради избора на Делян Пеевски за шеф на ДАНС, и без да даде отговор на въпроса КОЙ?, правителството "Орешарски" подаде предсрочно оставка, отчитайки успешно управление. Това обаче стана, след като се стигна до неочакван разрив в отношенията между управляващите БСП и ДПС, предшестван от емблематичното пиене на кафе между Лютви Местан и Бойко Борисов в Кърджали.

5 август - Проф. Георги Близнашки - едно от лицата на протестите, беше избран от президента за премиер на служебното правителство. На Росен Плевнелиев му се наложи за втори път за година да състави служебен кабинет.

5 октомври - Предсрочните парламентарни избори доведоха до неслучвала се до момента конфигурация - цели 8 партии влязоха в парламента. ГЕРБ спечели с 32.66%, БСП – събра едва 15.41%, ДПС – 14.83%, РБ – 8.88%, ПФ – със 7.28%, ББЦ –  5.70%, бариерата минаха дори смятаните за останали под чертата „Атака” –  с 4.52%, и АБВ – с 4.15%.
Макар и победител, ГЕРБ обаче се оказа само с 84 депутата, които бяха много далеч от нужното в НС мнозинство от 121 гласа.

6 ноември - След дълги и изпълнени с напрежение преговори, Борисов прие мандата от президента и състави "реформаторско" правителство. ГЕРБ и РБ подписаха коалиционно споразумение и споразумения за подкрепа с ПФ и АБВ.

7 ноември - Парламентът гласува съставянето на втория кабинет на Борисов, който стана първият български премиер в новата ни история, оглавявал две правителства. За вицепремиери бяха назначени Меглена Кунева от РБ и Ивайло Калфин от АБВ. 

Само дни след съставянето на така наречената четворна коалиция обаче, ПФ обяви, че може да оттегли подкрепата си за кабинета заради назначенията на зам.- министъра на отбраната Орхан Исмаилов и областния управител на София-град Веселин Пенев, кандидати на Народна партия "Свобода и достойнство" на Корман Исмаилов. Лидерът на НФСБ Валери Симеонов заяви, че тя е протурска, а зам.-министъра обяви за агент на турското разузнаване.

В крайна сметка, след проточили се преговори, в които се намеси и РБ, националистите запазиха подкрепата си за кабинета, срещу което получи два поста - на нов зам.-министър на отбраната и на зам.-областен управител, и се договориха новините на турски език да бъдат преместени от БНТ1 по БНТ2.

Вижте снимки>>

Слави Бинев - мутра или модерен хъш

На 27 ноември депутатът от ПФ Слави Бинев беше избран за председател на парламентарната комисия по култура и медии. Това предизвика остри масови протести на актьори, режисьори, музиканти и журналисти. Главният режисьор на Народния театър Александър Морфов подаде оставка, а БНТ, БНР и дори министърът на културата Вежди Рашидов бойкотираха първото заседание на комисията.

Вицепремиерите Меглена Кунева и Румяна Бъчварова заявиха, че би било нормално Бинев да се оттегли от поста.

Първоначално депутатът отказа да направи това и дори обяви, че е най-подходящ за поста, подчертавайки, че му е лепнат етикет "мутра", а той всъщност е "модерен хъш". В крайна сметка, под общия натиск, той подаде оставка с думите, че "мафията не може да го убие, на културата и медиите могат да пият вино от черепа му".

На негово място бе избрана издигнатата от коалицията НФСБ-ВМРО Поли Карастоянова.

Скандалните тефтерчета

На 3 април Софийски градски съд осъди на 3 години и шест месеца затвор бившия председател на Комисията за конфликт на интереси Филип Златанов, въпреки че прокуратурата поиска условна присъда. Той обаче бе осъден не заради скандалните записки с инициали, сред които Б.Б. и Ц.Ц., кой да бъде "ударен" или "оправен". Златанов не обявил, а прибрал в касата си сигнал и преписка срещу президента, както и решение за наличие на конфликт на интереси по преписка срещу неговата бивша съветничка Димана Ранкова.

Скандалът неочаквано се разгоря с нова сила през ноември, когато се разбра, че две негови тефтерчета са изчезнали. Вещото лице по делото, което трябвало да им направи експертиза, обяви, че са били откраднати от колата му. Появиха се множество коментари, че това е инсценировка, за да бъде провалено делото. Лично главният прокурор обаче заяви, че липсата на тефтерчетата не е решаваща, тъй като има техни копия.

Стигна се и до още една интрига - дали инициалите Д. П. са препревени на числото 10 или обратното.

КТБ и Цветан Василев

На 20 юни БНБ затвори КТБ и я постави под специален надзор. Тогава управителят на Централната банка Иван Искров увери, че КТБ не е фалирала, вложителите няма от какво да се притесняват и тя ще бъде отворена на 21 юли. Това обаче не се случи и надзорът бе удължен с няколко месеца.
Същото се случи и с дъщерната на КТБ банка "Креди агрикол", която бе преименувана "Виктория".

Мажоритарният собственик Цветан Василев бе обвинен задочно за източването на 206 млн. лева от КТБ. Той така и не се върна в България и бе обявен за издирване от Интерпол. По-късно банкерът бе задържан в Сърбия, паспортът му беше отнет и бе задължен всеки ден да се подписва в полицията. Българските власти задействаха процедура за неговата екстрадиция, която още не е приключила.

Междувременно - на 6 ноември, беше отнет лицензът на банката и започна дело по обявяването й в несъстоятелност. То обаче беше блокирано от друг съдебен процес, започнат след жалби на фирмата на Василев "Бромак", която притежава 75% от акциите, и на Оманския фонд - втория по големина акционер.

Въпреки многото протести на вложители, изплащането на гарантираните влогове от КТБ започна едва от 4 декември, в 9 други банки. За дни бяха изтеглени над 2 млрд. лева. Много хора с негарантираните депозити над 196 000 лева обаче не можаха да получат всичките си пари.


Изгубеният "Южен поток"

На 2 юни ЕК започна наказателна процедура срещу България заради неспазването на европейското законодателство при проекта "Южен поток".
От Брюксел изтъкнаха, че на страната ни е възложено да проектира, финансира, строи и управлява газопровода без прозрачни конкурентни процедури. Проблем се оказаха и договорите за подизпълнители, при които може да бъде дадено преимущество на определени руски и български фирми.

Това принуди тогавашния премиер Пламен Орешарски да замрази проекта.

Изненадващо, на 1 декември, президентът Владимир Путин обяви, че Русия спира проекта "Южен поток" заради отказа на България да продължи строителството. Той направи това в Турция, където подписа с Реджеп Ердоган договор за изграждането на друг газопровод.

Българското правителство обяви, че не е уведомено от Москва за спирането на "Южен поток", но на 4 декември руският енергиен министър Александър Новак потвърди, че това е така.

Премиерът Бойко Борисов заяви, че България е "за" изграждане на газопровода, но само при спазване на европейското законодателство. И подчерта, че няма подписан дългосрочен газотранспортен договор. Той поска и получи устна подкрепа от ЕК, но от Брюксел бяха категорични, че страната ни няма право на компенсации.

Последва предложение от правителството до ЕК да финансира изграждане на газов хъб (център) на входа на "Южен поток" на българска територия, от който руският газ да се разпределя към други страни.

След среща на върха на ЕС на 18 декември Борисов обяви, че България ще издаде необходимите разрешителни за строителство на газопровода, за да започнат подготвителните работи по проекта и да не може Русия да ни обвинява, че е проектът е спрян по наша вина.

АНКЕТА: Кои са най-значимите събития в България през 2014 г.?