Причината за искането на Европейската комисия е свързано с промяна на параметрите за изчисляване на БВП, решено от 28-те в ЕС, както и от макроикономическото развитие на всяка страна, предаде БНР.

Другите страни, чиято икономика според последните изчисления се е развивала по-добре и трябва да внесат още средства в евробюджета, са Ирландия, Италия, Кипър, Латвия, Малта, Холандия и Гърция, за която е определена вноска от близо 90 милиона евро.
От страните са поискани между 6,5 млн. евро и 340 млн. евро.
Към Холандия е отправено искане за около 600 млн. евро.

Най-потърпевша обаче е Великобритания с още 2,1 милиарда евро. Това са около 1/5 от даваните досега 8,6 млрд. паунда. През последните години вноската й бе определена на 500 млн. евро годишно.

Франция и Германия ще спестят обаче съответно 1 милиард и 780 милиона евро.

"Няма да платя тази добавка на 1 декември. И ако някои си мислят, че това ще се случи, само да гледат", отсече британският премиер Дейвид Камерън пред журналисти, изразявайки "гнева си" след "неприемливото" искане в последния момент, предаде Франс прес, цитирана от БТА и "Фокус".

Той заяви, че това искане поставя под въпрос как се управлява Европейския съюз и че отношението към Лондон е възмутително. Камерън настоя да се свика среща на министрите на финансите от ЕС.

В работния документ, изпратен от ЕК до страните-членки, е отбелязано, че данните са предварителни и че окончателните стойности ще бъдат обявени през ноември.

Според източници на Ройтерс, Европейският парламент ще подкрепи искането за допълнително плащане от Лондон в резолюция на 4 ноември.

Говорител на британското правителство в Брюксел коментира, че страната му ще работи с други държави да отхвърлят подобно искане.

Председателят на групата на Европейските консерватори и реформисти Сайед Камал каза, че това, което се случва, е отвратително и накърнява отношенията на Великобритания с ЕС, предаде БНР.

По думите му, Камерън има пълно право да се опълчи на Брюксел за този пладнешки грабеж.