Според доклада за напредъка на Европа в областта на цифровите технологии (EDPR) 2016, България се нарежда на 27-о място сред 28-те страни членки, съобщи пресслужбата на ЕК.

Докладът, допълващ профила на държавата според индекса за навлизането на цифровите технологии в икономиката и обществото (DESI), представя България по петте измерения на DESI спрямо другите държави от ЕС.

Държавите се групират в четири групи според този индекс: водещи, напредващи, настигащи и изоставащи. Други изоставащи държави са Чешката република, Гърция, Франция, Унгария, Полша и Словакия.

България се нарежда на 27-мо място сред 28 държави членки на ЕС, според индекса за навлизането на цифровите технологии в икономиката и обществото (DESI) на Европейската комисия за 2016 г.

България попада в групата на изоставащите 3 държави, които показват резултати под средното за ЕС и които напредват по-бавно от ЕС като цяло от миналата година. 

1. Свързаност

По отношение на показателя "Свързаност" представянето на България е под средното за ЕС и напредъкът на държавата е ограничен. Въпреки че достъпът до бързи широколентови услуги е необходимо условие за конкурентоспособността, развитието на широколентовите мрежи в България изостава. Общото покритие от фиксирани мрежи с широколентов достъп е 95 на сто от домакинствата (97 на сто в ЕС), но в селските райони е значително под средното за ЕС (60 на сто от домакинствата в сравнение с 91 на сто в ЕС).

Покритието от мрежи за достъп от следващо поколение (ДСП) е 72 на сто от домакинствата, подобно на средното за ЕС, но е само 3 на сто в селските райони.

По отношение на внедряването, България продължава да бъде сред държавите с най-нисък процент на домакинствата, абонирани за фиксирани широколентови услуги (55 на сто от домакинствата в сравнение със 72 на сто средна стойност за ЕС).

Въпреки че покритието от мобилни мрежи от четвърто поколение (4G) остава доста ограничено, постигнатият напоследък напредък в тази област заслужава да бъде отбелязан. От началото на месец май е налична за използване цялата хармонизирана радиочестотна лента 1800 MHz.

През 2015 г. България завърши първия проект за широколентови мрежи за ДСП, съфинансиран от Европейския фонд за регионално развитие (2007-2013 г.), и отпусна 30 милиона евро за изпълнението на други проекти за широколентови мрежи за ДСП по линия на Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (2014-2020 г.).

Целта е да бъдат намалени още повече разходите за изграждане на мрежите чрез обединяването им с разходите за възстановяване на пътища и други инфраструктурни проекти.

В допълнение се предоставя и държавна помощ в малък размер в сътрудничество с местните органи, а публично-частното партньорство е неразделна част от националната стратегия за широколентов достъп.

И накрая, България беше особено активна и представи някои проекти в напреднал етап в рамките на инициативата "Свързани общности"4 (ИСО), съвместна инициатива на Европейската комисия и Световната банка.

2. Човешки капитал

Постигнатото от България по отношение на човешкия капитал е значително под средното за ЕС, но напредъкът й е на средното ниво на ЕС. Въпреки наличието на много висококвалифицирани български специалисти в областта на информационните и комуникационните технологии (ИКТ), в България има недостиг на програмисти. Броят на завършилите висше образование в областта на науката, технологиите и математиката леко е нараснал (1,4 на сто от завършилите висше образование). Въпреки това уменията на работната сила и населението като цяло за ползване на цифрови технологии са сред най-ниските в ЕС, като само около една трета (31 на сто) от българите притежават такива умения поне на основно равнище в сравнение с повече от половината от хората общо за ЕС. 

България би могла да извлече полза и от ясна стратегия, насочена към придобиването от работната сила на необходимите умения за ползване на цифрови технологии.

Финансиране за инициативи за учене през целия живот за работниците на всякаква възраст може да бъде осигурено чрез Европейския социален фонд (по-специално по оперативната програма "Развитие на човешките ресурси").

3. Използване на интернет

В България използването на услуги, предоставяни чрез интернет, е под средното ниво за ЕС (само 55 на сто от населението използват интернет) и напредъкът е бавен.

Най-популярната онлайн дейност в България е провеждането на видео разговори и участието в социални мрежи, а младите хора (на възраст 16-24 години) са най-активната възрастова група.

Българските потребители на интернет обаче най-рядко предприемат онлайн трансакции като онлайн банкиране (9,4 на сто) и онлайн пазаруване (31 на сто) - най-вероятно поради липса на умения за ползване на цифрови технологии и недоверие в онлайн средата.

4. Внедряване на цифрови технологии

Що се отнася до внедряването на цифрови технологии от страна на предприятията, представянето на България е под средното за ЕС и напредъкът в тази област е ограничен.

Все повече и повече малки и средни предприятия (МСП) продават онлайн, но техният брой остава малък: само 6 на сто (без увеличение от миналата година) от МСП продават онлайн, а 3 на сто (повишение спрямо 2 на сто преди година) продават онлайн в други държави - членки на ЕС.

Като лъч надежда е възникването на екосистема за създаване на предприятия в България, която отбелязва значително развитие.

Бумът на аутсорсинга в областта на информационните технологии, хардуерните и софтуерните разработки привлякоха много международни фирми, което доведе до повишаване на репутацията на България като отличен източник на блестящи умове.

Това развитие стимулира предприемачеството, като голям брой специалисти с многогодишен корпоративен опит стартират свои собствени предприятия. 

Българските предприятия биха могли да извлекат повече ползи от възможностите, предлагани от онлайн търговията и внедряването на други цифрови технологии. Те биха могли да се възползват и от стратегия за четвърта промишлена революция. Акцент:

"София Тех Парк" създава уникална среда за иновации "София Тех Парк" отвори врати в края на миналата година. "София Тех Парк" е държавно дружество, чиято дейност е насочена към насърчаване на иновациите, научните изследвания и технологичното развитие чрез различни проекти, за които създава партньорства с частни и публични институции.

На територията на парка, намиращ се на бул. "Цариградско шосе" в покрайнините на град София, са разположени единадесет лаборатории за информационни и комуникационни технологии (ИКТ), биотехнологии и екологична енергия. 

5. Цифрови обществени услуги

По отношение на цифровите обществени услуги постигнатото на България е значително под средното за ЕС при среден темп на напредък. България е постигнала напредък по отношение на предлаганите услуги, но могат да бъдат направени още подобрения за повторно използване на вече наличната информация в администрациите с цел да бъде улеснен животът на гражданите.

При все това, използването на услугите на електронното управление остава на едно от най-ниските нива в ЕС-28.

През пролетта на 2014 г. България прие Стратегия за развитие на електронното управление през 2014-2020 г., а неотдавна - и пътна карта за изпълнението на стратегията за периода 2016-2020 г.

Това бе последвано от Стратегия за въвеждане на електронно управление и електронно правосъдие през 2014-2020 г., чиято цел да се подобри ефективността в сектора на електронното правосъдие в държавата.

Оттогава насам са предприети редица последващи действия. Правителството одобри предложение за създаване на специализирана агенция за електронно управление, на която е възложено да осъществява стратегическото и бюджетното планиране на политиките на електронното управление, както и развитието и поддръжката на техническата инфраструктура, информационните центрове и съобщителната мрежа на публичната администрация.

На 11 май 2016 г. България прие проект на Закон за електронната идентификация като важна стъпка в контекста на Регламент (ЕС) щ 910/2014 относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар (Регламент относно eIDAS). Тъй като някои от разпоредбите, в които се предвиждаше вграждане на чип в документи за самоличност, отпаднаха от окончателния текст, беше представено ново предложение за изменение и допълнение на Закона за българските лични документи.

В него се предвижда, че министерството на вътрешните работи, считано от 1 януари 2018 г., ще може да издава електронни документи за самоличност. 

В областта на електронната идентификация и удостоверяване (eID) България все още не е използвала финансирането, предоставено в рамките на Механизма за свързване на Европа (МСЕ), за изграждане на национален възел за eID, което ще гарантира оперативната съвместимост със схемите за eID на други държави членки, за които е изпратено уведомление. 

Като използва различни платформи и механизми за финансиране, ЕС допринася за споделянето на най-добри практики между държавите - членки на ЕС.

Например чрез платформата Joinup, https://joinup.ec.europa.eu/, Програмата за решения за оперативна съвместимост за европейските публични администрации (ISA) http://ec.europa.eu/isa/ и Механизма за свързване на Европа (МСЕ) https://ec.europa.eu/cefdigital.