Това сочи доклад на Европейската комисия, която представи днес докладите си за развитието на икономиките на държавите в ЕС. Той бе представен от еврокомисарите Валдис Домбровскис и Пиер Московиси.

Именно дисбалансите в икономиката са основната пречка България да влезе по-бързо в еврозоната и навява скептицизъм в европейските чиновници. Основните параметри от Маастрихт за инфлация, дълг и дефицит България ги изпълнява.

В доклад от 70 страници за нашата страна се посочва, че силната икономика може да спомогне за намаляването на бедността и неравенството, както и за достигането на европейските равнища.

Допълва се, че пазарът на труда в нашата страна е във възход, но остават разминаванията между търсенето и предлагането на обучени служители.

Отбелязва се положителното въздействие на предприетите мерки в банковия и небанковия сектор. В документа се посочва, че икономическият растеж в България остава силен, но и че догонването на европейските равнища е бавно.

Уточнява се, че растежът на икономиката все повече зависи от повишението на вътрешното потребление. ЕК очаква темпът на увеличението на БВП у нас да се забави, но да остане силен. Комисията отбелязва, че ако производителността не отбележи напредък, страната ни може да изгуби конкурентоспособност.

В документа пише, че равнището на образованието е пречка за "подобряването на човешкия капитал", а това може да се отрази на възможностите за икономически растеж. ЕК отчита равновесието на бюджета, но препоръчва задълбочено наблюдение на изразходването му.

Отбелязва се, че задлъжнялостта на домакинствата у нас е сред най-ниските в ЕС, но и че равнището на необслужваните кредити остава високо.

Според ЕК нашата страна показва напредък по някои от досегашните препоръки, особено по събирането на данъците, ограничаването на "сивата" икономика, подобряването на надзора на банките, повишаването на минималните доходи.

Същевременно се отчита "ограничен напредък" по отношение на образованието на ромите, покритието на здравните осигуровки, плащанията "под масата". Комисията докладва, че нашата страна изпреварва целите за възобновяема енергия, но все още има какво да се желае по въпроса с енергоемкостта.

Отчита се влошаване по показателите за ранно напускане на училище, намаляване на бедността и в развойната дейност. В доклада се посочва, че разликите в заплащането остават много високи, а образователната система не научава младежите на необходимите способности.

ЕК открива трудности в достъпа на българите до здравеопазване и жилище. В изводите е записано, че банковият сектор у нас е подсилен, но остава уязвим. Посочват се оставащи недостатъци в областта на застраховането и пенсионните фондове.

Според оценката на ЕК системата за социална защита у нас не успява да се справи с предизвикателствата.