Миналата година ЕК постигна споразумение с "Газпром" да облекчи условията за доставка на газ за няколко европейски държави, тъй като те са го купували на цена значително по-висока от тази в други европейски страни. В противен случай "Газпром" трябваше да понесе солена глоба.

Казусът обаче раздели ощетените европейски страни. Унгария, Словакия и Чехия предпочитат да не търсят обезщетение от "Газпром", а да търсят по-добри условия за бъдещи доставки на газ. Полша и трите Прибалтийски републики искат "Газпром" да им изплати обезщетение и едва тогава да преговарят за новите доставки.

България досега не бе взела позиция, но явно се присъединяваме към Вишеградската "тройка".

Според бившия министър Трайчо Трайков можем да претендираме към "Газпром" за близо 2 млрд. евро, независимо дали тези пари ще бъдат платени накуп или като отстъпка от бъдещ транзит.

Позицията на МС

Българската страна приема предложението за приключване на делото по реда на Член 9 от Регламент /ЕО/ номер 1/2003, ако одобрените от ЕК ангажименти предлагат бързо и трайно решение на опасенията от злоупотреба с господстващо положение от страна на "Газпром", съобщават от правителството.

Становището е, че ангажиментите следва да създадат модел на равнопоставено договаряне с "Газпром" и ясен и обективен контролен механизъм, включително за разрешаване на спорове, който да гарантира спазване на пазарните принципи. В предложения вид ангажиментите са стъпка в тази посока, но имат нужда от съществено изменение.

Поради множеството неясноти в предложението на "Газпром", заинтересованите български дружества "Български енергиен холдинг" ЕАД, "Булгаргаз" ЕАД и "Булгартрансгаз" ЕАД са в контакт с ЕК за получаване на допълнителна информация. Очакваме в рамките на пазарния тест на ангажиментите, извършван от ЕК, поставените въпроси да бъдат изяснени и в партньорски дух да бъде намерено решение на идентифицираните рискове.

Към момента ангажиментите не предлагат достатъчно гаранции за изпълнение на клаузите за пазарно ценообразуване. Не са предвидени функции на контролиращия управител в тази връзка, а механизмът за уреждане на спорове е оставен непроменен. Неприемливо е, че сега ангажиментите изглежда предвиждат неравнопоставеност между газовите дружества от Централна и Източна Европа, които ще имат право да променят точката си на доставка с такава на българската граница, докато "Булгаргаз" и всеки друг български търговец, който купува газ от "Газпром", няма да има възможност да доставя газ в точки на доставка на тези държави.

Непропорционално изглежда и поставянето на ангажиментите на "Газпром" в зависимост от това дали "Булгартрансгаз" ще поеме отговорност за качеството на природния газ вместо "Газпром".

България има нужда от допълнителна информация за предвидената в ангажиментите възможност "Газпром" да промени точката на доставка "Негру Вода" с друга точка на доставка на границата на България. Настояваме ангажиментите да бъдат преработени в тази част, като изключат дори съмнение, че промени на маршрутите за доставка и транзит на природен газ са приети или мълчаливо подкрепени от ЕК в противоречие с действащите договори.

С оглед на сигурността на доставките, за България е важно промени на точките на доставка да бъдат обсъждани само след внимателен анализ дали количествата природен газ за страната и съседните държави са гарантирани, по какъв маршрут и срещу какви транзитни такси.

Осигуряването на директни доставки през Черно море до България и оттам до държавите от Югоизточна Европа би допринесло за политическата и икономическата стабилност в региона. От гледна точка на газовите пазари, директни доставки до България биха имали предимството, че ще поставят в условия на конкуренция както източниците на природен газ /Русия и очакваните доставки от Каспийския регион/, така и маршрутите за транзит до Европа, се казва още в становището на МС.