Когато обезглавяваха българската интелигенция

stat
09:46  |  20 март 2017 | Общество / Автор Николай Цеков/ DW* / обновено преди 2 минути
Още в първите месеци след 9 септември 1944 г. са избити близо 30 000 представители на интелигенцията
Сн.: Bulphoto

Това предопределя пътя и съдбата на България за десетилетия напред: обезглавяването на българската интелигенция след 9 септември.
И подмяната на елита на нацията с една неграмотна, но жадна за власт и привилегии върхушка.

Наложената на 9 септември 1944 г. с щиковете на окупационната съветска армия комунистическа диктатура буквално смила, а след това преобръща с главата надолу всички социални структури от времето на Царство България. В страната за десетилетия напред се установява властта на българския филиал на болшевишкия Коминтерн - първоначално незначителен като членска маса, но крайно жесток и брутален към политическите си опоненти.

Още през първите три месеца на „народната“ власт, с терористични похвати, познати на света от времето на атентата в „Света Неделя“ през 1925 г., са избити без съд и присъда близо 30 хиляди представители на интелигенцията, държавното управление, армията, църквата и предприемачеството. Следват съдебните убийства на „народния“ съд, екзекуцията на парламентарната опозиция и заграбването на почти цялата градска и селска собственост. Насилията продължават до последния дъх на режима на Живков и вземат нови свидни жертви и сред остатъците на „вражеската“ интелигенция в страната, и сред успелите да избягат зад граница критици на режима.

Елитът на България е подменен от хора, 20% от които са напълно неграмотни, а 71% имат едва основно образование. Това е факт, за който признава през 2004 г. дори апологетът на партизанското движение в България и негов социологически анализатор проф. Донко Дочев. Над 85% от близо 10-те хиляди партизани са категоризирани от него като родени на село. Тази преторианска гвардия на комунистическия режим, към която се включват и няколко хиляди политзатворници и завърнали се от Съветския съюз емигранти, проявява противното на всякакви природни закони свойство да набъбва във времето. Напук на всички таблици за смъртност, към края на 1989 г. дарените с множество екстри и привилегии от властта „активни борци“ против фашизма и капитализма са вече десет пъти повече в сравнение с броя им в навечерието на деветосептемврийския преврат.

Последиците за човешкия капитал на България

Близо 40 на сто от постъпилите на работа младежи са без завършено средно или основно образование, е записано в доклад до ЦК на БКП от месец ноември 1989 година. В публикувания от изследователя Антон Тодоров документ се посочва, че дори придобилите някаква квалификация трудоспособни млади хора масово не желаят да заемат ниско платените и безперспективни работни места.

Смайващ е и образователният статус на офицерите в МВР, наричано многозначително „биещото сърце на Партията“. Запазен доклад от 70-те години сочи, че 70 на сто от офицерите в благоевградската милиция са със средно образование, а 11% - с основно. В спомените си от 1993 г. високопоставеният партиен апаратчик Лъчезар Аврамов твърди, че от 60-те години насам работата на кадрите, занимаващи се с вноса и износа на НРБ, бележела подобрение. Аврамов обаче признава, че и при „развития социализъм“ служителите на външнотърговското министерство, което има солиден принос за нарастването на външния дълг на страната, са били набирани главно сред хора, минали през Работническия младежки съюз (РМС), партизанските отряди и нелегалната борба. По правило те не са имали никаква езикова, правна или външнотърговска подготовка.

Още един щрих добавя изследователят на външния дълг на НРБ Даниел Вачков. Той припомня добре известния на мнозина факт, че професорска или доцентска титла се е получавала само след съгласуване съответно с Централния и Градския комитет на БКП. Държавна сигурност е подготвяла справка за политическата благонадеждност на претендента – дали членува и доколко е верен на Партията, как сътрудничи на органите на „народната власт“, дали има в родата си „врагове на народа" и т.н. Няма никакво съмнение, че подобен „подбор“, прилаган за всички ръководни постове и номенклатури в НРБ, води до издигането на посредствени кариеристи с връзки и протекции от „партизанските“ фамилии до постове, за които са нужни начетени и независими експерти. Става дума за ключови за развитието на човешкия капитал дейности, като управлението на икономиката и на финансите, на вътрешната и външната сигурност, във висшето образование и здравеопазването. за много от назначаваните на ключови позиции кариеристи, защото това е единственият начин да си осигурят професионална кариера и командировки в чужбина.

Редица изследователи на ДС днес са убедени, че до 80% от бизнес-елита на съвременна България е свързан - по един или друг начин - с апарата на комунистическата тайна милиция.

От човешки капитал до „мат
рЯл“

Мантрата за водещата роля на работническата класа и нейният предводител БКП обхваща всички сфери на обществения живот в най-верния съветски сателит. За да се насажда чувството за превъзходство на обикновените и не особено образовани и квалифицирани работници над интелигенцията, властимащите в НРБ поддържат особен вид дискриминация. Така например трудът на инженерите, които постъпват на работа в производството или в научно-развойните звена, е заплащан поне двойно по-ниско от труда на обикновения работник. Обезсмислянето на всякакви стимули за професионално израстване и кариерно развитие, особено в случаите на нечленуващите в БКП и БЗНС кадри без връзки с номенклатурата, нанася огромни поражения върху мотивацията за развитие на младите хора в страната.

С разпада на плановата икономика и „комунистическия морал" зачестяват сигналите до ЦК на БКП за разпространение на безделието, пиянството, проституцията, черноборсаджийството и валутните „престъпления“ - просене на долари от чужденци за закупуване от Кореком на джинси и други недостъпни елементарни стоки за младежите, които не са се радвали на привилегиите на децата и внуците на номенклатурата. По традиция анализите на ДС за случващото се винаги водят до една основна причина – зловредното влияние сред младите на гнилия западен капитализъм чрез неговите спецслужби и радиостанции.

Но как се отнасят управниците към труда на фаворизираната от тях работническа класа? Открит от изследователя Антон Тодоров доклад на казионните профсъюзи до ЦК на БКП от средата на 1988 г. разкрива отчайващото състояние на безопасността на труда в 225 допотопни промишлени предприятия с 85 000 работници. Резултатът от недопустимата експлоатация на амортизирани, и в някои случаи необновявани цели 40 години, мощности са множеството трудови злополуки с фатален край и нарастването на осакатяванията и на  тежките и нелечими професионални заболявания. Оказва се, че много от големите производствени аварии са били крити от населението. Като скорошни аварии в доклада се отчитат пожарът в Нефтохимическия комбинат в Бургас и експлозията във фабриката за свилоза в Свищов. Повсеместно над 60 % от работниците се трудят в катастрофални за здравето им условия – сред праха от цимент и  канцерогенен азбест (до 20 пъти по-високи равнища на запрашеност), сред крайно амортизирани тръби и други съоръжения, изпускащи отровни газове и изгарящи течности, край необезопасени срещу токови удари опасни машини и поточни линии. Надхвърлящите в пъти допустими равнища на шума и вибрациите повсеместно водят до инвалидизация на хората от победилата капитализма работническа класа.

*Текстът е публикуван тук>>

 

 

 



Последно в Общество


”Запалиха” най-голямото изкуствено слънце

Учени в Германия пуснаха в експлоатация смятаното за най-голямо изкуствено слънце в света.