Предложението на левицата бе от 1 януари 2015 г. да се преустанови процесът на едновременно увеличение на пенсионната възраст и необходимия осигурителен стаж за придобиване на пенсия.

След прегласуване, законопроектът за промени в Кодекса за социално осигуряване беше отхвърлен на първо четене, макар при първоначалния вот той да получи мнозинство.
"За" бяха 93 депутати, 82 - "против" и 12 се въздържаха.

Заедно с БСП гласуваха Патриотичният фронт /ПФ/, Атака, ДПС и БДЦ. ГЕРБ и Реформаторският блок (РБ) бяха срещу текстовете, от АБВ се въздържаха.

Проектът предвиждаше право на пенсия за осигурителен стаж и възраст да се придобива при навършване на 60 години и 8 месеца за жените и 63 години и 8 месеца за мъжете и осигурителен стаж 34 години и 8 месеца за жените и 37 години и 8 месеца за мъжете.

В случай, че лицата нямат право на пенсия при определените условия, те да придобиват такова при навършване на възраст 65 години и 8 месеца за жените и за мъжете и не по-малко от 15 години действителен осигурителен стаж, залагаха вносителите.

Размерът на предсрочната пенсия, според вносителите, трябваше да се определя по формулата за нормална пенсия като за всеки месец, недостигащ до навършване на стандартната възраст или стаж, намалението да бъде с 0,4 на сто. По този начин максималното намаление на пенсията може да достигне до 9,6 на сто.

Сред мотивите за законопроекта е по-високата реална възраст, на която българите излизат в пенсия в сравнение с повечето страни от Европейския съюз, където за мъжете тя е 61 години и 7 месеца, а за жените е 61 години и 3 месеца. Трябва да имаме предвид и факта, че в България средната продължителност на живота е с около 7 години по-ниска в сравнение със средното равнище в ЕС, като за мъжете е 70,62 години, а за жените - 77,55 години, посочват в мотивите си депутатите социалисти.

ПГ на ГЕРБ се обяви против предлаганите изменения, защото по-добре било те да са част от по-широка концепция за промяна на пенсионния модел. Сумата-преразход, ако мярката бъзе приета, ще е около 120 млн. лв. и това ще доведе до увеличаване на дефицита (на НОИ), обясни Клавдия Ганчева.

Валери Симеонов, председател на ПГ на Патриотичния фронт, не прие аргументите на партньорите си в управлението и подчерта, че демографските тенденции у нас са негативни и няма логика да не се подкрепи внесеното от БСП.

Обединихме се, че сме съгласни да вкараме минимум 1 млрд. лв. от данъци и акцизи и 120 млн. от тях могат да отидат в пенсионната система, убеден е той.

Жельо Бойчев (БСП), един от авторите на текстовете, разясни, че промените са насочени най-вече към трайно безработните, наближаващите възрастта за пенсия, които работодателите не искат да наемат.

По искане на ДПС дебатите бяха прекратени за 15 минути. След подновяване им лидерът на Движението Лютви Местан обяви, че въпросът трябва да се реши като част от цялостната пенсионна реформа, но засега нямало знаци кабинетът да е готов с концепция.

"Атака" застана зад предложението на БСП. Волен Сидеров отново настоя за най-ниска пенсия от 500 лв. Като ще вземате милиарди лева заеми, дайте ги поне за пенсии, призова той.

ПГ на АБВ отчете логиката в предложенията на БСП, но вотът им беше "въздържал се", защото всеки вторник при вицепремиера Ивайло Калфин се водят консултации за реформа в пенсионната система и не трябва да се избързва и да се пишат закони на парче.