С една десета от процента (24,7% срещу 24,6%), социалистите водят пред управляващите при отговор на въпроса „Коя партия изразява позиции, най-близки до Вашите?”, зададен от Агенция АФИС в хода на национално представително проучване сред 1010 пълнолетни българи, проведено в периода 15-19 март,
съобщи Би Ти Ви.

Социолозите са категорични, че причина за това сериозно разместване на политическите пластове е казусът с ЧЕЗ и продажбата на дружеството на българската фирма „Инерком”. АФИС анализира причините 62,4% от анкетираните да настояват ЕРП-то да е държавна собственост, а само 5% да подкрепят частната собственост (родна или чужда) и други 21% да настояват за смесен модел.

Според авторите на проучването в случая имаме преминаване от чужда държавна собственост към българска частна, което не се приема от симпатизантите на всички партии и така отпадат аргументите за ксенофобско отношение към инвеститорите, политическо заиграване и т.н.

"Приватизацията, концесионирането, частно-публичните партньорства станаха световна мода едва през 90-те години на миналия век и като всяка мода, и тази отстъпи на противоположната вълна. Въпреки съпротивата на спечелилите от приватизацията, от началото на века тече процес на връщане на енерго- и водоснабдяването, на ж.п. и метро транспорта, на болниците и клиниките във владение на публиката”, пишат от АФИС.

Те посочват и мотивите за тази промяна: „Като правило, частното стопанисване, с цел печалба, на естествен монопол води до повишение на цените за бита или индустриалните потребители, плюс лоша поддръжка и амортизация. Многобройни анализи разкриват и причините. В тези области технологиите отдавна са достигнали зрялост и съответно няма поле за инвестиране в нови трайни активи. Няма и конкуренция. В резултат, към разходите по дейността се добавят рентиерски печалби във вид на ежегодни дивиденти за акционерите, щедри бонуси за директорите и високи лихви към банките. Всичко това влиза в сметките на абонатите”.

Пренареждане на нагласи засяга далеч не само двете водещи партии. Според АФИС на трето място вече са не „Обединени патриоти” (със сбор на „Атака” от 2,4% подкрепа, ВМРО – 2% и НФСБ – 0,6%), а ДПС (6,5%). Позициите на „Воля” са близки до едва 1,6% от анкетираните, а непредставените в този парламент граждани с виждания в дясно-център има риск да си останат такива, ако РБ (2%), СДС (неясно защо посочени отделно с 0,8%), „Да, България” (0,6%), ДСБ (0,3%) и „Зелените” (0,2%) не намерят общ език.