Бюджет 2018-среднощни спорове, бойкот и много въпросителни

stat
17:33  |  30 ноември 2017 | Бизнес / Автор Красимир Тодоров /  
„Държавно управление“ се очаква да се движи в диапазона от 24% до 21% от БВП „Държавно управление“ се очаква да се движи в диапазона от 24% до 21% от БВП
Сн.: Dir.bg

Приемането на основния закон на държавата - бюджетът за 2018 г., както се и очакваше, се превърна в арена на спорове, нападки и противоречиви мнения в НС.
Това не е нещо ново, виждали сме го и друг път. Въпросът е дали пренията между депутатите от различни партии ще подобрят предлагания от Министерството на финансите документ или просто ще отминат като процедура, от която нищо не зависи. Дори когато става дума за напускане на пленарната зала от опозицията.

2018 година е много важна година за развитието на България. Кризата в световната икономика отмина окончателно, но на хоризонта се задават нови проблеми, които могат да провокират нов икономически колапс. Докато това се случи, защото вероятността да се случи нещо подобно е призната от водещите икономисти в света, трябва да се вземат мерки.

Става дума за осигуряване на икономически ръст, привличане на инвестиции и технологично обновление на производството, където това е възможно. Освен това, трябва да се води и разумна социална политика, тъй като оставаме най-бедната страна в ЕС, с нарастващ брой пенсионери и доходи, далеч от средно европейските.

Икономически ръст в необходимите на страната проценти е възможен при запазване на данъчната и осигурителна тежест, мотивиране на бизнеса да инвестира в разширяване на дейността си и осигуряване на подходящ бизнес -климат за нови инвеститори.

Какви са реалностите в тази посока на предлагания бюджет 2018? В своите мотиви, Министерството на финансите обявява, че след като от 1 януари 2018 година се вдига размера на осигурителната вноска с 1 процентен пункт, друго такова действия няма да има до 2020 година. Дори това да бъде изпълнено, вдигането на вноската вече натоварва бизнеса с допълнителна финансова тежест. Като добавим и увеличението на минималния осигурителен доход на самоосигуряващите се българи до 510 лева догодина и до 610 лева през 2020 година, ще видим, че става дума за немалка допълнителна тежест върху работещите българи.

Увеличава се осигурителната тежест и на други категории-земеделски стопани и тютюнопроизводители. И въпреки всички тези увеличени приходи, бюджетът е предложен с дефицит, тоест разходите на правителството ще надхвърлят приходите. Това не е необичайно, необичайното е,че става в условията на възходящ тренд на икономиката и икономически ръст. Въпросът тук е-а какво ще правим при една евентуална нова икономическа криза, като тази от 2008-2009 година?

Този въпрос със сигурност може да се зададе и към планирания подход на финансовото министерство към държавния дълг. Според Министерството на финансите, управлението на държавния дълг ще бъде в съответствие с основните цели и правила на фискалната политика и ще отчита състоянието и прогнозите в тригодишен хоризонт на основните макроикономически показатели.

Прогнозира се намаление на държавния дълг от 22,3% от прогнозното ниво на БВП към края на 2018 г. до 20,0% от прогнозния БВП към края на 2020 г. Но веднага след това се казва, че за периода 2018-2020 г. нивото на консолидирания дълг на сектор „Държавно управление“ се очаква да се движи в диапазона от 24% до 21% от БВП. Това означава поемане на нов дълг в годините 2019-2020, вместо намаляване на съществуващия.

Финансовото министерство е съвсем точно когато твърди, че прогнозите за относителния дял на консолидирания дълг спрямо БВП остават значително под максимално допустимата референтна стойност на Маастрихтския критерий за конвергентност от 60% и че това ще гарантира запазване на равнището на държавна задлъжнялост в устойчиви граници. Но ако при добре работеща икономика и годишен ръст не можем да намалим дълга си, дали ще е възможно да направим това при други икономически обстоятелства?

България е изправена пред сериозно предизвикателство през 2018 година. Ако страната не постигне реален икономически растеж от поне 3%, не вдигне обема на чуждестранните инвестиции извън средствата, идващи по оперативните програми на ЕС и не осигури подходяща бизнес-среда, следващите години ще са трудни за всички-правителство, бизнес и пенсионери.



Последно в Бизнес


Хамас няма сили за интифада

В отговор на признаването на Ерусалим (за столица Израел) палестинското движение Хамас обяви ново, вече трето поред масово антиизраелско въстание - интифада.