Това са част от изводите от последното изследване на "Алфа Рисърч", проведено в периода 7-15 април сред 1020 души.

Шест месеца след старта на втория кабинет "Борисов", очакванията за реформи и липсата на видими резултати в най-проблемните направления засилват обществената критичност. Към началото на април правителството успява да запази доверието си на равнището от началото на годината (23%), но отрицателните оценки бележат ръст от 36% до 40%.

Половината от избирателите на ГЕРБ (52%) застават твърдо зад кабинета, но сред тези на Реформаторския блок и АБВ подкрепата е в рамките на едва 25%. Сред тези на АБВ и Патриотичния фронт дори е налице значителен дял неудовлетворени – съответно 33% и 43%.

Като най-успешни политики на правителството се оценяват инфраструктурната (38%), културната (29%), външната (25%), а като най-неуспешни – политиката по доходите (9%), следвана от икономическата, социалната и образователната (по 17%).

Въпреки негативните оценки обаче, поради липса на алтернатива, ГЕРБ продължава да има значима електорална преднина. Ако изборите бяха следващата неделя 22.4% биха подкрепили ГЕРБ (спад с 0.8%), 10.2% - БСП (спад с 1.2%), 7% - ДПС, 5.8% - Реформаторския блок (спад с 0.7%), 5.7% - Патриотичния фронт (ръст с 0.6%), 3.1% - "Атака" (ръст с 0.5%), 2.2% АБВ. С 1% подкрепа партията на Николай Бареков "България без цензура" на практика изчезва.

Въпреки общото критично отношение към кабинета, премиерът Бойко Борисов успява да запази доверието на 33,4% от избирателите. Дори има продължаващ ръст - от октомври до април доверието в него нараства с 8 на сто той се очертава като единственият български политик, чийто рейтинг отново тръгва нагоре след връщането във властта.

С 36% недоверие, той успява да запази баланс между положителни и отрицателни оценки, докато при останалите партийни лидери негативните стойности превишават от 2 до 6 пъти позитивните. 76% от симпатизантите на ГЕРБ, 30% от тези на ПФ и 23% от тези на РБ дават кредит на доверие на Борисов.

Класацията на най-успешните министри се води от Лиляна Павлова (26.3%), следвана от Петър Москов (24.3%). След него се нареждат Ивайло Калфин, чийто рейтинг се покачва (19.7%), и Томислав Дончев (15.3%), който губи част от подкрепата. Ръст в личния индекс отбелязва и новият министър на вътрешните работи Румяна Бъчварова - от 3 до 8,6%, и министърът на културата Вежди Рашидов - с ръст от 9.6% до 13.6%.

Сериозен спад и най-ниски оценки има при финансовия министър Владислав Горанов (3,8%), икономическия Божидар Лукарски (3,7%) и образователния Тодор Танев (1,8%).

Спад на доверието има и при политиците в левия спектър: Георги Първанов (от 23% на 20%) и Михаил Миков (от 14% на 13%). При националистите по-значителен ръст е налице при Валери Симеонов (от 11% на 15%) и Красимир Каракачанов (от 13 на 16%), по-слаб при Волен Сидеров (от 8% на 9.4%). Лидерите на Реформаторския блок запазват позициите си без промяна – Радан Кънев и Меглена Кунева (по 14%), Божидар Лукарски (9%).

Лютви Местан и Николай Бареков водят негативната класация на най-нехаресваните български политици – съответно със 79% и 81%.
 
Поляризирано остава отношението към президента Росен Плевнелиев. Доверието към него бележи лек спад от 29% до 26% за последните три месеца, при 37% неодобрение и също толкова неутрални оценки.

Публичната активност на прокуратурата също не води до промяна в обществените оценки. Действията на главния прокурор Сотир Цацаров получават 11% одобрение срещу 41% неодобрение.

Казусът "КТБ"

Кризата с КТБ е сред актуалните примери за силна обществена нетърпимост към всякакви опити за „замитане на следите” и задкулисно преразпределяне на икономически активи. Именно от тази гледна точка огромното мнозинство от 83% възприемат оповестената преди време сделка за продажба на активи от близки до Цветан Василев фирми на регистрираната в Люксембург компания LIC33 като недопустима и смятат, че тя не трябва да се реализира, тъй като ще ощети както тях самите (68%), така и държавата (68%).

Късното пенсиониране

По повод увеличаването на пенсионната възраст делът на противниците остава по-висок (59%:38%), но то показва и нещо по-важно – основният фактор, от който зависи приемането на реформата е характерът на упражнявания труд. Колкото по-високо образование имат хората, респективно, колкото по-висококвалифициран и интелектуален, творчески труд упражняват, толкова по-мотивирани са да работят по-дълго време (57%). Обратното, колкото по-ниско е образованието и квалификацията на хората, толкова по-силно е желанието за ранно пенсиониране (67%).