Това заяви в интервю за Дир.бг бившият лидер на ДСБ Радан Кънев, който след няколко месеца почивка от активната политика, сега се е отдал основно пак на адвокатската професия.

- Г-н Кънев, преди дни ДСБ  и "Да, България" обявиха, че поемат курс към обединение, в същото време заедно със "Зелените" и ДЕОС създадоха "Български манифест за Европа". Да очакваме ли, че всички тези партии, както и БЗНС, които напуснаха Реформаторския блок (РБ), ще се явят заедно на следващите избори?

- Надявам се и много други... Манифестът е платформа за политики, не е предизборен съюз, а няма подписано решение на ДСБ и "Да, България" или на други формации за политически съюз от център дясно, но мисля, че необходимостта от подобно коалиране е толкова очевидна, че никой не си прави илюзия, че може да мине без него. И това е крайно недостатъчно - първо, че новината за коалиране вече закъснява, и второ - че трябва да сме наясно, че коалиция на част от партиите в център дясно е една малка първа крачка по доста дълъг път, който трябва да се извърви.

- Кога ще се случи това?

- Не искам да давам аз отговор, бил съм 4 г. лидер на ДСБ, знам колко голяма отговорност има върху плещите на председателите на партиите, нека Атанас Атанасов и Христо Иванов да отговарят. Аз съм се научил, че нищо не е сигурно в политиката, но се надявам, че това е непосредствено бъдеще. Моето мнение е, че трябва да има максимално широк съюз и да бъде осъзнато, че той трябва да бъде опозиция и алтернатива на ГЕРБ, а не някаква присъдружна формация.

Второто, в което съм убеден, е, че коалиционната формула е същностно изхабена в българската политика, тя може да бъде някакво временно решение, но единственото стратегическо решение е организационно обединение в обща политическа формация.

-  Но как ще отговорите на много десни избиртаели, които казват, че "Зелените" са червени, че "Да, България" са по-скоро леви?

- Много пъти съм срещал този тип възражения, спомням си много добре, когато 2013 г. тръгвахме към изграждането на РБ, доста хора казаха: няма да гласуваме за вас, защото сте с Кунева. Но знам и нещо друго - че тези хора гласуваха за РБ, макар и най-вероятно не с преференция за Меглена Кунева. 4 г. по-късно обаче не казаха: много сме щастливи, че сте без Кунева, а: разделихте се и ние няма да гласуваме за вас. И наистина не гласуваха. Така че аргументът, че едно политическо обединение е слабо, защото в него има някакви хора, е несъстоятелен, слабо е като ги няма хората.

В център дясното, като всяко политическо пространство, е пълно с мошеници и такива, които са дълбоко неискрени в позициите си, пълно е и с най-разнообразна агентура - и на ГЕРБ, и на БСП, и на икономически интереси. Ние не сме уникални, колкото и да ни се иска. Но колкото по единна е една структура, толкова по-лесно изхвърля тези чужди тела, колкото по-разпокъсана е, толкова по-лесно те си намират някакви капийки вътре, които упражняват сериозно влияние върху политическия процес.

- Но изглежда, че не е възможно обединение с РБ, едва ли ще си простите един на друг сред раздялата?

- Личното ми мнение е, че не бих имал проблем с прощаването. Стандартен шаблон е лафът, че не сме в политиката, за да се обичаме, но той е много верен. Тук става дума за представителство на обществения интерес, а не за лични емоции. Аз не вярвам много, че РБ действително съществува в настоящия момент, но единственият проблем, който би могло да има с тези формации, е дали са осъзнали, че присъдружната роля на Борисов е вредна за техните избиратели.

Убеден съм, че тези 300 000 души, които гласуваха за 3 различни десноцентристки коалиции, имат едни и същи политически интереси и доста повече хора имат същите, но те гласуват за ГЕРБ или БСП, защото виждат или разделение, или в най-добрия случай някаква трудно закърпена команда от рода на РБ, в която единият лидер казва едно, а на другия ден другият излиза в същата телевизия и говори обратното. 

Предполагам, че имам предостатъчно голяма лична отговорност и аз, така че не бих сочил с пръст, но поведението ни беше такова и е цяло чудо колко проценти вземаше РБ на избори.

-  Много дясно мислещи хора обаче хвърлят върху Вас вината за прословутия исторически компромис и обединението с Борисов...

- Първо малко се бъркат моментите и понятията - това, което нарекох по-скоро иронично, но остана исторически компромис, беше този с ДПС от юли 2015 г. за конституционна реформа. Коалирането с Борисов беше през октомври с 2014 г. и беше различен процес. За конституционния компромис аз продължавам да изпитвам суетна гордост и нито веднъж не съм съжалявал и не съм се извинявал. В онзи парламент да събереш 180 подписа за реформа, на която държаха един министър и 7-8 депутати, беше цяло чудо. За съжаление, не можахме да устискаме до декември, компромисът беше предаден от ГЕРБ, но той не получи достатъчно силна подкрепа и в нашите среди. Беше тълкуван като предателство още тогава.

И една част не пожелахме да отстъпим повече и се оказахме в опозиция, което отговаря и на въпроса за коалирането с Борисов. С кого се коалираш - казват избирателите, дали обаче тази коалиция има предели, решения, които не могат да се вземат, това е големият въпрос и там се спъна РБ - той не можа заедно да изгради линиите си на търпимост към безобразията на ГЕРБ и ДПС, защото тяхната коалиция беше налична и тогава.

От друга страна, аз може би избързах, опънах пружината прекалено силно вътре в РБ. Но сега въпросът е не да се възстанови блокът, Бога ми, не! Мисля, че всички сме наясно, че не е нужно на никого. Важно е може ли да се изгради единството, което РБ обещаваше, но не постигна.

- Откровено - съжалявате ли, че казахте, че няма да участвате в едно управление с Борисов, а го направихте, смятате ли, че беше грешка?

- Какво има за съжаляване, то е минало. Не го отчитам като грешка. Сега ако върнете в лятото на 2014 година, пак бих поставил същото политическо условие.
Ако РБ беше единна формация, можеше да удържи позицията си и България да има друг премиер - коалиционно правителство в същия формат, но с друг премиер. И България щеше да е много по-добро място сега. Борисов щеше да е депутат, доколкото го познавам, нямаше да ходи често на работа, щеше да си командва партията от Банкя, а не от премиерската резиденция, и това щеше да е голяма разлика, колкото и на пръв поглед да изглежда, че е същото и че началникът е ясен.
На изборите ГЕРБ получи много по-малко от очакваното, а РБ много над и това даваше възможност този ефект да бъде постигнат, за съжаление, липсата на вътрешното единство ни оперира от възможността да настояваме за платформата си.

- А сега как виждате ситуацията в парламента, поведе ли БСП срещу ГЕРБ с 1:0 с оставката на Димитър Главчев и не показа ли още повече Борисов колко е мекушав?

- От моя гледна точка той повече не може да го покаже, отдавна не може да ме изненада в това отношение. Съжалявам, ще ме обвинят, че суфлирам на Корнелия Нинова, но съм го казвал много преди нея - Борисов се показва като страхлив човек. Ако трябва един епитет да използвам за него, сякаш политическото малодушие надделява над всичко друго и то на много фронтове...

Дали БСП са повели, не знам. Струва ми се, че споровете между ГЕРБ и БСП са толкова далечни от интересите на гражданите, толкова изкуствени и театрални, че няма никакво значение кой колко е повел. Ако след 3 месеца има избори и строят двете армии, резултатите ще са горе-долу същите, те са изградили едни икономически системи за получаване на народна подкрепа, които трябва да ни тревожат повече от тези малокултурни скандали.

- Реалистично ли е да очакваме предсрочни избори?

- Не се наемам да прогнозирам, самият Борисов е трудно предсказуем, може както да се вкопчи във властта и да не я пусне в близките три години, така в една нощ да реши да подаде оставка и да го направи. Тази непредвидимост се отразява много сериозно на цялото общество - колкото и да му се иска да създава стабилност, не постига този ефект. Не знам дали ще ги има прочутите предсрочни избори след европредседателството. По-скоро не ги виждам, но съм сигурен, че трябва да сме подготвени, просто с Борисов трябва да си винаги готов за избори, той няма уважение към институциите, не разбира защо в Конституцията е записан 4 г. мандат, знае само собствения си интерес и действа импулсивно.

- А как гледате на идеята на ГЕРБ за конституционни промени, с които да отпадне давността за престъпления при приватизационните сделки на прехода?

- Мен аргументацията на колегите юристи от ГЕРБ ме поставя в много трудно професионално положение, защото са неграмотни в степен, че не мога да вникна в тях като юрист. Извън тях става дума за много смешен политически популизъм. И много показателен - изведнъж се оказа, че от десетки крупни и хиляди дребни престъпления срещу собствеността на хората, единственото, което заслужава да няма давностен срок, са действия, свързани със създаване на частна собственост.

И тук някакси дълбоко избуява този болшевишки манталитет на ГЕРБ, че частната собственост е зло, а държавната, от която много по-лесно се краде, това е хубавото. Не се споменават банковите фалити от 90-те, задграничните дружества, партийните куфари, мутренската икономика, това бяха престъпления срещу частната собственост в огромни мащаби, със сигурност нанесли много по-тежки вреди, защото приватизацията, с всички нередности, безспорно е процес, който доведе до събуждане на икономиката и промишлен ръст в дълъг период. Това са сухи безпощадни данни.

- Но ако питате половината българи, ще ви кажат, че икономиката на България е съсипана, защото Иван Костов е продал "Балкан" и "Кремиковци"?

- Да, мнозина от тях са подвластни от тази пропаганда и не могат да бъдат разубедени. Какви са били задълженията на тези предприятия преди продажбата, какво значеше списъкът за изолация на МВФ, че бяха продадени в последния момент от срока, за да не бъдат буквално затворени на следващия ден - всички тези рационални аргументи не действат, митовете са заложени. Тук идва голямата отговорност на един десен политик - възползваш ли се от тези лъжи.

И ето го Борисов в обичайната си роля - по тънката лайсна, уж е голям борец срещу лъжливата пропаганда на червените, а всъщност я признава и се опитва да извади полза от нея. Поредното доказателство, че на манталитетно ниво между ГЕРБ и БСП разлика няма, те са болшевишки партии, в известен степен ГЕРБ са по-простодушни, БСП са наследници на червената номенклатура, а ГЕРБ на шофьорите - и това е известен факт...

- И накрая, обичайният въпрос - какви са личните ви планове? 

- Честно казано, силно се изкушавам да се дръпна по-далеч от политиката. Появява се странно разминаване вкъщи -  преди жена ми не беше щастлива от моята политическа отдаденост, но сега не ме насърчава да се махна напълно, с аргумента, че като цяло нивото е слязло твърде ниско и не можем да си позволим хора, които разбират нещо от тази материя, да я изоставят напълно.

- Тогава бихте ли влязъл отново в парламента?

- Толкова ми е далеч тази перспектива, че не мога да отговаря. Това, което със сигурност мога да кажа, е, че нямам никакви лидерски амбиции за дясното обединение и мога свободно да казвам, че докато не стигнем до единно лидерство, доникъде не сме стигнали, защото никой не може да ме обвини, че говоря за себе си.