А по-отраканите са се подсмивали.

Извънредното работно съвещание на министри бе свикано в събота; тоест виждате ли колко неотложен е въпросът в очите на Бойко Борисов. Беше на 27 май.

Да обявиш война в... нейния разгар

"Не може да говорим за демография, а в същото време всеки ден да има по две-три и повече жертви. Интересува ме какво може да направим... Всеки човешки живот ни е важен", решително и гневно посочи премиерът.

И е съвършено прав. В думите той често е прав и завладяващ.

Защо обаче е нужно гръмко да бъде обявена война, която така и така се води, и то отдавна, макар и с незадоволителни резултати*.

Самият г-н Борисов - с целия си авторитет - не от вчера се сражава в тази война. През септември 2015-а (в кабинета "Борисов - 2") той възкликна: "Това не може да продължава. Поне мен ме вбесява. Не може да продължава това безогледно шофиране и неспазване на закона!.."

И възложи на двама министри да изготвят проектозакон с "ясни правила" за нарушителите на пътя.

Сега Борисов направи почти същото - даде срок 15 дни за такива промени в Закона за движение по пътищата, чрез които да намалеят катастрофите с жертви.

Изграждане на нова роля

Не мина много и министър-председателят със същия устрем атакува бюрокрацията, гневно сочейки онези нейни белези, които открай време мъчат и възмущават хората: опашките, формулярите, многото хартия.

Енергично подхвана контрабандата на горива, напоследък доста подробно разследвана в медиите. "И един литър контрабандно гориво не трябва да се допусне", отсече.

Освен това премиерът лично се застъпи за униформите на полицаите, преди да се прехвърли към буксуващото е-правителство. В сряда той нареди определени министерства в рамките на часове да командироват експерти в Агенция "Електронно управление".

Безпощадните срокове и заплахите с уволнение са изпитана марка на словесния стил "Борисов" (без значение дали 1,2 или 3).

"Ще има промени в правителството, ако не се справят с опашките", предупреди той министрите си пред камерата на Нова телевизия. А на КАТ даде един месец, за да се отърве от този брадясал проблем.

Така вече няколко седмици се избистря обликът на новия стар Борисов, ролята, с която той ще се показва в третото правителство, което ръководи от лятото 2009 година насам.

Борисов 3 (не кабинетът, а политикът) ще бъде Човекът, който атакува наболели проблеми. Онзи, който най-сетне мъжки се е заел със занемарени болежки и злини на обществото. С онова, което от години тормози гражданите, обърква тяхното всекидневие, тежи върху живота им.

Той ще бъде, да речем, Разбивач на проблеми, нещо по-различно от целенасочено изгражданите негови образи, които наблюдателите бяха забелязали в предишни години.

Беше Отмъстител и Строител

Анализаторски екип на "Галъп" бе обобщил политическата 2011-а, третата календарна година за кабинета "Борисов 1", спрял се беше и на личната стратегия на премиера:

"Ефективният до 2011 г. образ на "Борисов отмъстителя" се замени с "Борисов строителя".

Действително, в сянка останаха неуморните полицейски операции със зрелищни имена и с относителен успех в съда. Новото, което властта показва, според анализаторите бе:

"България се чувства зле, но ще изглежда добре: по финансова стабилност и фискална дисциплина, с Южна дъга, спортна зала и магистрала..."

Именно ролята "Строител" бе в основата на неудържимото и често хумористично фотографиране на премиера и няколко министри по обекти из цяла България през 2012 година.

В очертаващия се нов образ най-отпред пак си остава непогрешимата личност на Борисов; той е фактор №1 в решенията, той си пази и центъра на публичното внимание. Както и по-рано често ще се нарича Аз, но нерядко и Ние (ние - с колегите от МВР или ФБР, с колегите премиери от ЕС, с министрите, с ГЕРБ, или най-обикновено Ние в смисъл Аз).

Стратегията на премиера си е стратегия, но не на последно място в търсенето и оформянето на нов имидж се обажда и носталгия по някогашния рейтинг. А той още към средата на 2012-а вече бе изгубен.

Именно тогава за първи път неодобрението към Борисов (46,4%) надхвърли одобрението (44,3%) - дори според винаги внимателния към властта НЦИОМ. Рейтингът му вече бе отрицателен, при това насред "строителството".

Сега Бойко Борисов видимо напипва новата си роля, работи над нейното овладяване. И никак не е изключено "инциденти" като скандала около НДК или споровете за изтребителите да го дразнят, тъй като го отклоняват от по-важна задача, която бездруго решава "в движение".

Задачата е и трудна. Новата роля сама по себе си е по-сложна, и донякъде по-фина, тя едва ли би печелила от театрални изблици на гняв и от намръщено крачене покрай бетонобъркачките. При нея и успехът и аплодисментите не са сигурни; това пък е неприятност, зад която стои невидима на пръв поглед "аритметика".

2200 дни

Идната седмица, в понеделник или вторник Бойко Борисов ще закръгли сумарно 2200 (словом две хиляди и двеста) дни като министър-председател на България. Трите периода са юли 2009-а - март 2013-а, ноември 2014-а - януари т.г. и от началото на май досега.

Това е много време - с 10-ина дни повече от 6 години. Точно един мандат и половина, ако погледнем откъм властовото летоброене.

И е проблем за Разбивача. Защото няма как 6 години от последните девет да си бил министър-председател на България и да нямаш пръст в натрупването и занемаряването на нейните проблеми. Няма начин, който и да ти е пречил, да не те е разбирал и т.н.

Неизбежно тази "аритметика"достига някак до съзнанията. Но от нея надничат и конкретни измерения, а те звучат още по-неудобно.

Да вземем случая с Агенция "Електронно управление". Неотдавна премиерът безцеремонно строи нейния шеф Росен Желязков: "Не искам час да се губи!".

Винаги можем да разберем човек, комуто е писнало от размотаване и разтакаване. Само че през септември 2011 г. кабинетът "Борисов 1" създаде специален Съвет за електронно управление, и лично премиерът Борисов оглави онзи съвет.

Действията се развиваха преди цели 5 години и половина, като Борисов ръководеше нещата с желязна ръка. Той бе заплашил с уволнение всеки министър, който забави мащабния проект за е-правителство.

А не след дълго България дори бе станала електронно за пример:

"Електронното правителство, което го изведохме като приоритет преди няколко месеца, днес председателят на Европейската комисия Жозе Барозу го предлага въведено във всички държави от ЕС..." (Бойко Борисов, 9 декември 2011-а)

* * *
Конкретният проблем не допира само до Борисов. Десетина правителства вече се погрижиха  електронното правителство да заприлича на тунела под Шипка, колкото обсъждано и нужно, толкова и невидимо.

А по-общо също не става дума само за Борисов. Властта винаги изхабява и не прощава никому. Синдромът "2200 дни" няма как да притесни онези многобройни министри и други гастрольори, които минават през политиката и се изнизват тихо, без никой да помни и да се интересува какво са обещавали, как и кога са лъгали, и евентуално колко са откраднали.

Застояването във властта винаги си има цена. Това, макар и твърде късно, бе разбрал дори Тодор Живков, от когото Борисов много е научил (по негово собствено признание).

- - -
* В интерес на истината продължителните усилия на редица институции (далеч не само на изпълнителната власт) снижиха и трайно задържаха броя загинали по пътищата ни под 1000 годишно. Първо резултат се видя през 2001-2005 г., после от 2009-та насам. През 2015-а и 2016-а жертвите са по 708. Това е над 2 пъти по-малко спрямо 1990 г., но, разбира се, остава недопустимо много.
Според една от стратегиите ни за безопасност по пътищата загиналите не трябва да надвишават 388 души през 2020 г.