А по-отраканите са се подсмивали.
Извънредното работно съвещание на министри бе свикано в събота; тоест виждате ли колко неотложен е въпросът в очите на Бойко Борисов. Беше на 27 май.
Да обявиш война в... нейния разгар
"Не може да говорим за демография, а в същото време всеки ден да има по две-три и повече жертви. Интересува ме какво може да направим... Всеки човешки живот ни е важен", решително и гневно посочи премиерът.
И е съвършено прав. В думите той често е прав и завладяващ.
Защо обаче е нужно гръмко да бъде обявена война, която така и така се води, и то отдавна, макар и с незадоволителни резултати*.
Самият г-н Борисов - с целия си авторитет - не от вчера се сражава в тази война. През септември 2015-а (в кабинета "Борисов - 2") той възкликна: "Това не може да продължава. Поне мен ме вбесява. Не може да продължава това безогледно шофиране и неспазване на закона!.."
И възложи на двама министри да изготвят проектозакон с "ясни правила" за нарушителите на пътя.
Сега Борисов направи почти същото - даде срок 15 дни за такива промени в Закона за движение по пътищата, чрез които да намалеят катастрофите с жертви.
Изграждане на нова роля
Не мина много и министър-председателят със същия устрем атакува бюрокрацията, гневно сочейки онези нейни белези, които открай време мъчат и възмущават хората: опашките, формулярите, многото хартия.
Енергично подхвана контрабандата на горива, напоследък доста подробно разследвана в медиите. "И един литър контрабандно гориво не трябва да се допусне", отсече.
Освен това премиерът лично се застъпи за униформите на полицаите, преди да се прехвърли към буксуващото е-правителство. В сряда той нареди определени министерства в рамките на часове да командироват експерти в Агенция "Електронно управление".
Безпощадните срокове и заплахите с уволнение са изпитана марка на словесния стил "Борисов" (без значение дали 1,2 или 3).
"Ще има промени в правителството, ако не се справят с опашките", предупреди той министрите си пред камерата на Нова телевизия. А на КАТ даде един месец, за да се отърве от този брадясал проблем.
Така вече няколко седмици се избистря обликът на новия стар Борисов, ролята, с която той ще се показва в третото правителство, което ръководи от лятото 2009 година насам.
Борисов 3 (не кабинетът, а политикът) ще бъде Човекът, който атакува наболели проблеми. Онзи, който най-сетне мъжки се е заел със занемарени болежки и злини на обществото. С онова, което от години тормози гражданите, обърква тяхното всекидневие, тежи върху живота им.
Той ще бъде, да речем, Разбивач на проблеми, нещо по-различно от целенасочено изгражданите негови образи, които наблюдателите бяха забелязали в предишни години.
Беше Отмъстител и Строител
Анализаторски екип на "Галъп" бе обобщил политическата 2011-а, третата календарна година за кабинета "Борисов 1", спрял се беше и на личната стратегия на премиера:
"Ефективният до 2011 г. образ на "Борисов отмъстителя" се замени с "Борисов строителя".
Действително, в сянка останаха неуморните полицейски операции със зрелищни имена и с относителен успех в съда. Новото, което властта показва, според анализаторите бе:
"България се чувства зле, но ще изглежда добре: по финансова стабилност и фискална дисциплина, с Южна дъга, спортна зала и магистрала..."
Именно ролята "Строител" бе в основата на неудържимото и често хумористично фотографиране на премиера и няколко министри по обекти из цяла България през 2012 година.
В очертаващия се нов образ най-отпред пак си остава непогрешимата личност на Борисов; той е фактор №1 в решенията, той си пази и центъра на публичното внимание. Както и по-рано често ще се нарича Аз, но нерядко и Ние (ние - с колегите от МВР или ФБР, с колегите премиери от ЕС, с министрите, с ГЕРБ, или най-обикновено Ние в смисъл Аз).
Стратегията на премиера си е стратегия, но не на последно място в търсенето и оформянето на нов имидж се обажда и носталгия по някогашния рейтинг. А той още към средата на 2012-а вече бе изгубен.
Именно тогава за първи път неодобрението към Борисов (46,4%) надхвърли одобрението (44,3%) - дори според винаги внимателния към властта НЦИОМ. Рейтингът му вече бе отрицателен, при това насред "строителството".
Сега Бойко Борисов видимо напипва новата си роля, работи над нейното овладяване. И никак не е изключено "инциденти" като скандала около НДК или споровете за изтребителите да го дразнят, тъй като го отклоняват от по-важна задача, която бездруго решава "в движение".
Задачата е и трудна. Новата роля сама по себе си е по-сложна, и донякъде по-фина, тя едва ли би печелила от театрални изблици на гняв и от намръщено крачене покрай бетонобъркачките. При нея и успехът и аплодисментите не са сигурни; това пък е неприятност, зад която стои невидима на пръв поглед "аритметика".
2200 дни
Идната седмица, в понеделник или вторник Бойко Борисов ще закръгли сумарно 2200 (словом две хиляди и двеста) дни като министър-председател на България. Трите периода са юли 2009-а - март 2013-а, ноември 2014-а - януари т.г. и от началото на май досега.
Това е много време - с 10-ина дни повече от 6 години. Точно един мандат и половина, ако погледнем откъм властовото летоброене.
И е проблем за Разбивача. Защото няма как 6 години от последните девет да си бил министър-председател на България и да нямаш пръст в натрупването и занемаряването на нейните проблеми. Няма начин, който и да ти е пречил, да не те е разбирал и т.н.
Неизбежно тази "аритметика"достига някак до съзнанията. Но от нея надничат и конкретни измерения, а те звучат още по-неудобно.
Да вземем случая с Агенция "Електронно управление". Неотдавна премиерът безцеремонно строи нейния шеф Росен Желязков: "Не искам час да се губи!".
Винаги можем да разберем човек, комуто е писнало от размотаване и разтакаване. Само че през септември 2011 г. кабинетът "Борисов 1" създаде специален Съвет за електронно управление, и лично премиерът Борисов оглави онзи съвет.
Действията се развиваха преди цели 5 години и половина, като Борисов ръководеше нещата с желязна ръка. Той бе заплашил с уволнение всеки министър, който забави мащабния проект за е-правителство.
А не след дълго България дори бе станала електронно за пример:
"Електронното правителство, което го изведохме като приоритет преди няколко месеца, днес председателят на Европейската комисия Жозе Барозу го предлага въведено във всички държави от ЕС..." (Бойко Борисов, 9 декември 2011-а)
* * *
Конкретният проблем не допира само до Борисов. Десетина правителства вече се погрижиха електронното правителство да заприлича на тунела под Шипка, колкото обсъждано и нужно, толкова и невидимо.
А по-общо също не става дума само за Борисов. Властта винаги изхабява и не прощава никому. Синдромът "2200 дни" няма как да притесни онези многобройни министри и други гастрольори, които минават през политиката и се изнизват тихо, без никой да помни и да се интересува какво са обещавали, как и кога са лъгали, и евентуално колко са откраднали.
Застояването във властта винаги си има цена. Това, макар и твърде късно, бе разбрал дори Тодор Живков, от когото Борисов много е научил (по негово собствено признание).
- - -
* В интерес на истината продължителните усилия на редица институции (далеч не само на изпълнителната власт) снижиха и трайно задържаха броя загинали по пътищата ни под 1000 годишно. Първо резултат се видя през 2001-2005 г., после от 2009-та насам. През 2015-а и 2016-а жертвите са по 708. Това е над 2 пъти по-малко спрямо 1990 г., но, разбира се, остава недопустимо много.
Според една от стратегиите ни за безопасност по пътищата загиналите не трябва да надвишават 388 души през 2020 г.
Извънредното работно съвещание на министри бе свикано в събота; тоест виждате ли колко неотложен е въпросът в очите на Бойко Борисов. Беше на 27 май.
Да обявиш война в... нейния разгар
"Не може да говорим за демография, а в същото време всеки ден да има по две-три и повече жертви. Интересува ме какво може да направим... Всеки човешки живот ни е важен", решително и гневно посочи премиерът.
И е съвършено прав. В думите той често е прав и завладяващ.
Защо обаче е нужно гръмко да бъде обявена война, която така и така се води, и то отдавна, макар и с незадоволителни резултати*.
Самият г-н Борисов - с целия си авторитет - не от вчера се сражава в тази война. През септември 2015-а (в кабинета "Борисов - 2") той възкликна: "Това не може да продължава. Поне мен ме вбесява. Не може да продължава това безогледно шофиране и неспазване на закона!.."
И възложи на двама министри да изготвят проектозакон с "ясни правила" за нарушителите на пътя.
Сега Борисов направи почти същото - даде срок 15 дни за такива промени в Закона за движение по пътищата, чрез които да намалеят катастрофите с жертви.
Изграждане на нова роля
Не мина много и министър-председателят със същия устрем атакува бюрокрацията, гневно сочейки онези нейни белези, които открай време мъчат и възмущават хората: опашките, формулярите, многото хартия.
Енергично подхвана контрабандата на горива, напоследък доста подробно разследвана в медиите. "И един литър контрабандно гориво не трябва да се допусне", отсече.
Освен това премиерът лично се застъпи за униформите на полицаите, преди да се прехвърли към буксуващото е-правителство. В сряда той нареди определени министерства в рамките на часове да командироват експерти в Агенция "Електронно управление".
Безпощадните срокове и заплахите с уволнение са изпитана марка на словесния стил "Борисов" (без значение дали 1,2 или 3).
"Ще има промени в правителството, ако не се справят с опашките", предупреди той министрите си пред камерата на Нова телевизия. А на КАТ даде един месец, за да се отърве от този брадясал проблем.
Така вече няколко седмици се избистря обликът на новия стар Борисов, ролята, с която той ще се показва в третото правителство, което ръководи от лятото 2009 година насам.
Борисов 3 (не кабинетът, а политикът) ще бъде Човекът, който атакува наболели проблеми. Онзи, който най-сетне мъжки се е заел със занемарени болежки и злини на обществото. С онова, което от години тормози гражданите, обърква тяхното всекидневие, тежи върху живота им.
Той ще бъде, да речем, Разбивач на проблеми, нещо по-различно от целенасочено изгражданите негови образи, които наблюдателите бяха забелязали в предишни години.
Беше Отмъстител и Строител
Анализаторски екип на "Галъп" бе обобщил политическата 2011-а, третата календарна година за кабинета "Борисов 1", спрял се беше и на личната стратегия на премиера:
"Ефективният до 2011 г. образ на "Борисов отмъстителя" се замени с "Борисов строителя".
Действително, в сянка останаха неуморните полицейски операции със зрелищни имена и с относителен успех в съда. Новото, което властта показва, според анализаторите бе:
"България се чувства зле, но ще изглежда добре: по финансова стабилност и фискална дисциплина, с Южна дъга, спортна зала и магистрала..."
Именно ролята "Строител" бе в основата на неудържимото и често хумористично фотографиране на премиера и няколко министри по обекти из цяла България през 2012 година.
В очертаващия се нов образ най-отпред пак си остава непогрешимата личност на Борисов; той е фактор №1 в решенията, той си пази и центъра на публичното внимание. Както и по-рано често ще се нарича Аз, но нерядко и Ние (ние - с колегите от МВР или ФБР, с колегите премиери от ЕС, с министрите, с ГЕРБ, или най-обикновено Ние в смисъл Аз).
Стратегията на премиера си е стратегия, но не на последно място в търсенето и оформянето на нов имидж се обажда и носталгия по някогашния рейтинг. А той още към средата на 2012-а вече бе изгубен.
Именно тогава за първи път неодобрението към Борисов (46,4%) надхвърли одобрението (44,3%) - дори според винаги внимателния към властта НЦИОМ. Рейтингът му вече бе отрицателен, при това насред "строителството".
Сега Бойко Борисов видимо напипва новата си роля, работи над нейното овладяване. И никак не е изключено "инциденти" като скандала около НДК или споровете за изтребителите да го дразнят, тъй като го отклоняват от по-важна задача, която бездруго решава "в движение".
Задачата е и трудна. Новата роля сама по себе си е по-сложна, и донякъде по-фина, тя едва ли би печелила от театрални изблици на гняв и от намръщено крачене покрай бетонобъркачките. При нея и успехът и аплодисментите не са сигурни; това пък е неприятност, зад която стои невидима на пръв поглед "аритметика".
2200 дни
Идната седмица, в понеделник или вторник Бойко Борисов ще закръгли сумарно 2200 (словом две хиляди и двеста) дни като министър-председател на България. Трите периода са юли 2009-а - март 2013-а, ноември 2014-а - януари т.г. и от началото на май досега.
Това е много време - с 10-ина дни повече от 6 години. Точно един мандат и половина, ако погледнем откъм властовото летоброене.
И е проблем за Разбивача. Защото няма как 6 години от последните девет да си бил министър-председател на България и да нямаш пръст в натрупването и занемаряването на нейните проблеми. Няма начин, който и да ти е пречил, да не те е разбирал и т.н.
Неизбежно тази "аритметика"достига някак до съзнанията. Но от нея надничат и конкретни измерения, а те звучат още по-неудобно.
Да вземем случая с Агенция "Електронно управление". Неотдавна премиерът безцеремонно строи нейния шеф Росен Желязков: "Не искам час да се губи!".
Винаги можем да разберем човек, комуто е писнало от размотаване и разтакаване. Само че през септември 2011 г. кабинетът "Борисов 1" създаде специален Съвет за електронно управление, и лично премиерът Борисов оглави онзи съвет.
Действията се развиваха преди цели 5 години и половина, като Борисов ръководеше нещата с желязна ръка. Той бе заплашил с уволнение всеки министър, който забави мащабния проект за е-правителство.
А не след дълго България дори бе станала електронно за пример:
"Електронното правителство, което го изведохме като приоритет преди няколко месеца, днес председателят на Европейската комисия Жозе Барозу го предлага въведено във всички държави от ЕС..." (Бойко Борисов, 9 декември 2011-а)
* * *
Конкретният проблем не допира само до Борисов. Десетина правителства вече се погрижиха електронното правителство да заприлича на тунела под Шипка, колкото обсъждано и нужно, толкова и невидимо.
А по-общо също не става дума само за Борисов. Властта винаги изхабява и не прощава никому. Синдромът "2200 дни" няма как да притесни онези многобройни министри и други гастрольори, които минават през политиката и се изнизват тихо, без никой да помни и да се интересува какво са обещавали, как и кога са лъгали, и евентуално колко са откраднали.
Застояването във властта винаги си има цена. Това, макар и твърде късно, бе разбрал дори Тодор Живков, от когото Борисов много е научил (по негово собствено признание).
- - -
* В интерес на истината продължителните усилия на редица институции (далеч не само на изпълнителната власт) снижиха и трайно задържаха броя загинали по пътищата ни под 1000 годишно. Първо резултат се видя през 2001-2005 г., после от 2009-та насам. През 2015-а и 2016-а жертвите са по 708. Това е над 2 пъти по-малко спрямо 1990 г., но, разбира се, остава недопустимо много.
Според една от стратегиите ни за безопасност по пътищата загиналите не трябва да надвишават 388 души през 2020 г.