Това заяви в интервю за Дир.бг анализаторът Евелина Славкова от ТРЕНД по повод 100-те дни управление на кабинета "Борисов - 3". 

Несъгласието на „Обединени патриоти“ по определени теми, е опит от тяхна страна да запазят приемлив в очите на избирателите си имидж, в ситуацията на задушаваща прегръдка на коалиционен партньор в лицето на голяма партия като ГЕРБ, каза Евелина Славкова

- Изминаха 100 дни от правителството "Борисов - 3". Какви са първите оценки, които могат да се дадат на базата на свършеното до сега?

- Трябва да отбележим, че този кабинет не получи нито ден толеранс. От една страна, защото вече говорим за трето правителство, формирано от Борисов, а от друга страна опозицията с лидер Корнелия Нинова, не е тази, която имахме, когато начело на столетницата беше Михаил Миков. Един от големите въпроси при формирането на кабинета "Борисов- 3" беше какво да очакваме от това управление, каква ще бъде неговата „идеология“.

При "Борисов - 1" имахме две основни линии - борба с организираната престъпност и магистрали, при "Борисов – 2"  имахме стабилност с доза реформаторски действия, плод от коалицията с Реформаторски блок.

Първите 100 дни белязаха две от линиите на кабинета "Борисов 3" - административна реформа, която се изразяваше в редица облекчения и силен акцент върху външната политика. Засилените външнополитически действия на Борисов, са провокирани не само от предстоящото председателство на България в ЕС от януари 2018 г., а и в някаква степен от стремежа за изолиране на президента Румен Радев, който е на различни позиции от Борисов на международната сцена.

Не можем да пропуснем, че 100-те дни управление са белязани и от скандали, които дадоха възможност на опозицията да „оголи зъби“ - скандалът с НДК, "Суджукгейт". Подписването на договора с Македония в някаква степен оказа туширащ ефект върху тези скандали. Да бъдем искрени - и сезонът на отпуските също.

100-те дни на управлението могат да минат и под знака на „балансьора Борисов“, роля, в която вече го наблюдавахме при кабинета "Борисов - 2", но която ще бъде разгърната при "Борисов - 3". Нека само припомним, че Борисов предложи поста председател на Народното събрание на лидера на БСП, което беше заявка, че няма да се търси остро противопоставяне.

- Какви са Вашите прогнози за стабилността в управляващата коалиция ГЕРБ - „Обединени патриоти“?

- Това, което със сигурност можем да кажем е, че „Обединени патриоти“ са много по-предпочитан коалиционен партньор за Борисов, отколкото беше Реформаторския блок. Докато при коалицията с Реформаторския блок имаше напрежение, то с „Обединени патриоти“ това напрежение липсва или поне не е видно на публично ниво, което е важна предпоставка за стабилността на правителството.

Разбира се, несъгласието на „Обединени патриоти“ по определени теми, е опит от тяхна страна да запазят приемлив в очите на избирателите си имидж, в ситуацията на задушаваща прегръдка на коалиционен партньор в лицето на голяма партия като ГЕРБ. Не виждам към момента сериозни казуси, които да доведат до силно напрежение между партньорите.

- Как ще коментирате, че доскоро липсваше Управленска програма на правителството?

- Управленската програма задава хоризонта на управлението, както и основните релси, по които то ще се движи. В нея са засегнати всички основни точки чрез 902 мерки във външна политика през образование, до култура и духовност. Един от големите проблеми на програмата е липсата на ясно приоритизиране на темите и мерките. Но назад във времето сме виждали много обемни документи и ниска ефективност при изпълнението им.

В програмата личи, че линията на стабилност, която както вече споменахме, бе характерна за кабинета "Борисов - 2", присъства и в управленската програма на кабинета "Борисов - 3". Както и потвърждение на евро-атлантическата интеграция на България, както и приоритетът - присъединяването на България към Шенген. Запазени са и линии, които наблюдавахме при "Борисов -1" и "Борисов - 2" – пътна инфраструктура, както и продължаване на Националната програма за енергийна ефективност.

Разбира се, експерти в дадените области най-точно могат да дадат оценка за мерките по всеки един от секторните политики.