Докато болниците са търговски дружества, няма как да имаме спокойна здравна система. Това заяви за Дир.бг депутатът от БСП Иван Ибришимов по повод предвидения бюджет за 2018 г. за НЗОК. 

Предлага се 408 милиона лева увеличение на бюджета на НЗОК, но на практика то е незначително, защото имаме 230 милиона лева задължения към чужди здравно-осигурителни каси, имаме 72 милиона лева на НЗОК към болниците за така наречената надлимитна дейност. Освен това има 35 милиона лева, които с решение на Надзорния съвет са прехвърлени за плащане за лекарства от този бюджет за следващия. Като се сумират тези цифри и ако касата се разплати коректно със задълженията ще се окаже, че самото увеличение е незначително, заяви Иван Ибришимов.

Той припомни, че през 2010 г. бяха отклониха милиард и половина лева от НЗОК.

Ако се предприемат стъпки за връщане на тези средства, които са за здраве, касата ще може да се разплати с най-неотложните плащания, посочени по-горе, с болниците и чуждите каси и ще има резерв, който да е буфер за критични моменти.  Винаги в годините е имало буфер за покриване на извънредни разходи, коментира депутатът.

Според него трябва да се спре с порочната практика да се прехвърлят пари от стар към нов бюджет. А докато болниците са търговски дружества, няма как да имаме спокойна здравна система.

Ибришимов твърди, че е задължително въвеждане на електронното здравеопазване.

"Големият проблем на системата е, че клиничните пътеки от 2006 г. не са променяни, остойностяването е направено тогава при едни разчети, в годините разходите на болниците и инфлацията почти изяждат тези средства. В остойностяването на пътеката са включени и ремонтните дейности на болниците и заплатите на лекарите. Минималната заплата расте, с това растат и разходите за осигуровки на лекарите. Общо взето като се започне от остойностяването на пътеките и се стигне до ограничаването на болниците да осъществяват нови дейности, с новия бюджет на здравната каса, не се вещае нищо добро", прогнозира Ибришимов.

Според него думата лимит в здравната системата трябва да отпадне.

"Това е недопустимо при положение, че пациентите имат конституционно право и лекарите нямат право да ги връщат без да им окажат помощ да има ограничение за това колко пациенти да приеме на ден една болница. Да, контролът трябва да бъде засилен, но да се слагат такива ограничения с цел спестяване на някакви разходи е недопустимо", коментира Ибришимов.

За това ние предлагаме на първо място от бюджета на НЗОК да бъдат разплатени над 19 милиона лева задължения за такава дейност за 2016 - 2017 г.

Предлагаме увеличение на парите за дентална помощ, за да може да бъдат заплатени протезите на възрастните хора. Всеки един възрастен човек над 65 години да има право на платени протези от НЗОК, макар и частично. За това от доста време се говори, като и управляващите заявиха, че имат подобни намерения с новия бюджет, но в частта дентална помощ такива средства не са отделени.

Във всяка една развита държава, с добре развита здравна система, средствата са предимно в доболничната помощ и след това за долекуване на пациентите. Най-малко са средствата, които отиват в болниците. Защото превенцията на заболяванията и след това леченията в извънболнични звена ще спести значителни средства на системата от бюджета на касата, отбеляза Ибришимов. 

Трябва да се набляга на високите технологии и качественото лекуване в болниците, след което пациентите да бъдат долекувани в санаториуми и хосписи. Не е необходимо пътеката да бъде примерно 7 или 10 -15 дни, при положение, че пациентът може реално да бъде опериран и изписан на третия ден и след това неговото лечение да бъде много по-евтино в звено, което е обособено за долекуване извън болницата. По същия начин, ако дадено заболяване бъде хванато по-рано в доболничната и извънболничната помощ и се приложи правилно лечение, няма да има необходимост пациентът да отива в болница и да натоварва бюджета й, поясни Ибришимов.