Според Орлин Русев, Илиан Зафиров, Георги Христов и Александър Панталеев е допуснато и продължава да се допуска активи на фирми-длъжници да се разпродават и ипотекират в полза на трети лица, като нито един лев от тези сделки не отивал за погасяване на дълга към банката.

"До нас достига информация – от медии, публични източници (например, от Имотния регистър), че Бисер Лазов – защитен свидетел на прокурора Иван Гешев, и представляващ собствениците на фирми - кредитополучатели в КТБ, с просрочени задължения, разпродава техни активи. Имотите се разпродават, прехвърлят или ипотекират в полза на близки до Лазов лица и техни фирми (Ангел Славчев Христов, сина му Лъчезар Христов, Ненчо Ангелов Трифонов и др.)", пише в писмото до Бойко Борисов.

Според директорите сделките на Бисер Лазов са в ущърб на интересите на КТБ.

Директорите хвалят Борисов за думите му пред българската общност в Германия, че КТБ е била умишлено съборена от предишното правителство и "Орешарски, Чобанов и Искров са хората, които предизвикаха и допуснаха фалита на банката“.

Ексдиректорите смятат, че фактите били потвърдени и в отчета на БНБ за първо шестмесечие на 2014 г:

„През втората половина на юни се наблюдаваше изтегляне на депозити от Корпоративна търговска банка АД, породено вследствие на публично разпространявана информация, създаваща съмнения в качеството на кредитния портфейл на тази банка...”

В писмото се обяснява, че с "изказването" на УС на БНБ само доказва, че случващото се в затворената КТБ е "следствие от медийно-институционална атака", от бездействието и умишлените действия на ръководството на БНБ и правителството на Пламен Орешарски.

"Те можеха и могат да си го позволят, защото са убедени, че няма да платят цената на действията и бездействието по никакъв начин. В същото са убедени и квесторите, назначени от БНБ, въпреки липсата на ценз", смятат временно отстранените шефове на КТБ.

Те са убедени, че Борисов ще направи всичко необходимо за стабилизирането на финансовата система, включително и внасянето на яснота по случилото се с КТБ.

Медии под натиск

Засилва се опитът за държавна репресия по отношение на медиите, коментира пред БНР адвокат Александър Кашъмов от програма „Достъп до информация“.

Според него цензурата през 2014-а придобила нови уродливи и модерни форми.

"Виждаме атака от държавни комисии. Комисията за финансов надзор започна да търси и намери проблема за кризата (бел. ред. кризата с КТБ) в медиите, които алармираха за проблема, което е абсурдно. Опитаха се да притиснат критичните медии да разгласят източниците си. Първото наказателно постановление вече е издадено от КФН срещу медия – става дума за „Капитал“. Такива атаки има и към "Медиапул" и "Бивол", коментира той.