На извънредно заседание на бюджетната комисия на парламента ръководството на БНБ представи резултатите от одита на КТБ и мерките, които ще предприеме спрямо банката. В заседанието се включи и министърът на финансите Петър Чобанов.

Чобанов посочи, че ще бъдат внесени законодателни промени, с които да бъде увеличен таванът на дълга, а вариантите за теглене на този нов дълг ще бъдат описани в предложенията за законодателни промени.

За целта ще трябва да бъде ревизиран бюджетът, като се повиши таванът на държавния дълг. В сегашния бюджет той е 4 млрд. лв. и почти целият буфер е поет от дефицита. Освен това ще трябва да се повиши и заложеният бюджетен дефицит, който сега е 1.8% от БВП.

"Има вероятност ликвидната подкрепа за банката да увеличи бюджетния дефицит и той да надхвърли ограничението от 3 на сто", каза Чобанов в отговор на въпрос на депутата от ГЕРБ Ивайло Московски има ли опасност България да влезе в процедура по свръхдефицит.

По думите му има теоретична възможност за това, но в зависимост от инструментите може и да не се стигне.
Той увери, че в предложенията за промени в законодателството ще бъдат описани всички възможности.

"Има възможност според европейското законодателство парите за спасяване на банките да не се смятат за дефицит", каза още Чобанов, но това било въпрос на преговори.

Чобанов посочи, че е в непрекъснат диалог с Брюксел и че като цяло избраният от БНБ вариант се приема и от ЕС.

Той изтъкна, че дори това да се случи, ще е еднократно и догодина няма да се повтори.

Относно възможността новата ситуация да ни отдалечи от еврозоната Чобанов коментира, че в същата ситуация сме били и преди 2012 г., когато дефицитът е надхвърлял 4%.

Менда Стоянова от ГЕРБ предупреди, че във Фонда за гарантиране на влоговете има само 2.1 млрд. лв., а след оздравителната операция ще загуби 1.5 млрд. лв., което означава, че трябва спешно да бъде попълнен. Тя призова да се предприемат мерки това да се случи по-скоро.

Управителят на БНБ Иван Искров бе видимо ядосан относно обвиненията към БНБ, че не е наложила контрол над проблемните кредити, раздадени от КТБ. Той припомни, че надзорът се упражнява само от подуправителя, назначен за тази цел, и обяви, че ще иска законови промени, така че и той (управителят) да носи отговорност, но да има достъп до ревизиите.
Искров обяви, че последната ревизия на банката е била през март 2013 г. и тогава е нямало проблеми.

Шефът на комисията Йордан Цонев посочи, че с нарочен закон депозитите на граждани и фирми в КТБ ще бъдат прехвърлени в "Креди Агрикол България" (според решението на БНБ лицензът на КТБ ще бъде отнет, а "Креди Агрикол" ще бъде одържавена - б.р.).
В закона ще бъде посочен размерът на финансиране на дефицита в КТБ, както и източниците на финансиране, а те са Фондът за гарантиране на влоговете в банките, БНБ или бюджета. Освен това законът трябва да разреши ФГВБ да влезе в здрава банка, каквато е "Креди Агрикол България".

И.д. шеф на Банков надзор Нели Кордовска обяви, че не е открита свързаност на политици с липсващи кредитни досиета на банката. Тя отговори на въпрос на Ивайло Московски, който попита, как се процедира, ако банката е финансирала политически проекти, които вече имат реализация и явно представителство. Депутатът попита също дали това представителство може да бъде отзовано, като по всяка вероятност е имал предвид евродепутатът Николай Бареков.