През есента на 2015 година ЕС взе решение за преразпределянето на 160 000 бежанци от бежанските лагери в Италия и Гърция. В началото, подобно на страните от Вишеградската четворка, и Румъния се противопостави на квотния принцип за разпределяне на бежанци.

Според европейската схема, Румъния трябваше да приеме 6300 търсещи убежище мигранти. После се заговори за 4000, а ето че сега от "горещите точки" в Италия и Гърция към Румъния трябва да бъдат насочени едва 2000 бежанци. Това заяви румънският външен министър Теодор Мелешкану в телевизионно интервю. Той допълни, че освен това неговата страна ще предостави 5,3 милиона евро за хуманитарна помощ за сирийските бежанци в съседните на Сирия страни.

Румъния, която активно участва в мисията на Фронтекс, досега е приела 710 мигранти, повечето от които от Сирия, Ирак и Йемен. Страната не е сред предпочитаните цели на бежанците и досега оставаше встрани от основните миграционни маршрути към Западна Европа. Скоро обаче това положение може да се промени. Сигнал са не само изявленията на външния министър.

В неделя срещу понеделник румънската брегова охрана прехвана моторница с над 50 сирийски бежанци. Седмица преди това друго корабче, управлявано от един българин и един кипърец, се опита да прекара 69 души, сред които и 29 непълнолетни. Бежанците стигнаха до брега и впоследствие бяха настанени в бежански приют в Галац.

И това не е първият случай, в който мигранти се опитват през Черно море да достигнат до Румъния, а по този начин и да влязат на територията на ЕС. Още през септември 2014 година граничната полиция залови рибарски кораб със 132 бежанци на борда. Година по-късно 68 бежанци се опитаха по същия начин да влязат нелегално в Румъния.

Нов бежански маршрут?

Още преди една година румънският президент Клаус Йоханис заяви в телевизионно интервю за ДВ, че Румъния ще приеме определен брой бежанци и ще защитава границите си срещу нелегалната миграция. "Имаше опити на бежански групи да влязат през Сърбия в Румъния и оттам да продължат пътя си към Западна Европа, но ние ги предотвратихме.

По същия начин ще предотвратяваме и опитите за влизане в Румъния през Черно море", заяви Йоханис. Румънският президент обаче смята, че е малко вероятно хората да се опитват да преминат през Черно море, защото "то е много по-трудно достъпно от Средиземно море".

През последните месеци обаче ситуацията се промени. Изглежда, че в отчаянието си хората са готови да поемат дълги, опасни и още по-рисковани пътешествия, особено след като миграционните маршрути през Егейско и Средиземно море и през Балканите бяха затворени. При тези нови обстоятелства каналджиите в Турция съзират алтернатива в Черноморския маршрут.

В Румъния гледат със загриженост на това развитие. Още преди лятната ваканция Върховният съвет за отбрана разгледа проблема с миграцията и възможните мерки срещу нарастващата опасност от незаконно влизащи в страната хора.

А България?

Ако Черно море действително се превърне в нов миграционен маршрут, тогава не само Румъния, но и България трябва да се подготви за бежански наплив по черноморското си крайбрежие.

Правителството в София вече предприе конкретни стъпки срещу нелегалната миграция по сухопътната си граница с Турция, където е издигната телена ограда. През последната седмица един министър обяви, че в бъдеще и армията ще се използва за защита на границата. В отделни участъци от границата ще бъдат разположени до 600 войници, специални части, дрони и камери за нощно виждане, обясни българският вицепремиер и министър на отбраната Красимир Каракачанов в интервю за вестник "Ди Велт".

Все още не е известно как Румъния и България възнамеряват да защитават черноморското крайбрежие от нелегални мигранти. Вчера българският президент Румен Радев призова да бъде укрепен българският Черноморски флот, а това също говори, че София държи под око възможния нов маршрут.

И може да се очаква, че той скоро ще бъде затворен с общите усилия на двете съседни държави-членки на ЕС. А каналджиите ще започнат да търсят други пътища за нелегално прекарване на хора към Европа.

Текстът е публикуван тук *