- Господин Василев, темата за приемането на еврото е една от най-коментираните и то не от днес, а от години. В ЕС има държави, които са приели еврото, и такива, които не са. Чехи и унгарци, например, не го искат, ние желаем приемането му. Защо има такива разлики, каква е причината?

- Дали една държава иска или не иска еврото няма връзка с това колко тази държава е добре икономически. Разбира се, че има примери за страни, които не искат общата валута, но това не трябва да определя нашето решение. Всеки си избира пътя на развитие, така, както ние избрахме валутния борд. През 1996-1997 г. светът ни наложи тази мярка, защото нашите управляващи в лицето на централната банка и правителството тогава не бяха в състояние да управляват страната правилно и модерно. Ако нямахме валутен борд, и до днес щяхме да продължаваме със старите грешни практики. Не е необходимо винаги да сме на последно място – не сме в еврозоната, не сме в Шенген, не сме в Европейската космическа агенция, най-бедни сме, смятат ни и за най-корумпирани.

- Кои са съществените въпроси около приемането ни в еврозоната?

- Според мен те са два. Единият е свързан с банковата сфера. Ако има професионално лоби, което неофициално слага прът в колелата на еврото в България, то е част от банкови среди. Не казвам, че това се отнася до целия банков сектор, но има хора, които предпочитат Европейската централна банка да не наднича в техния двор. Ако ЕЦБ ни наблюдаваше, една банка нямаше да фалира преди 3 години, проблемът щеше да е забелязан и решен. Харесвам българските банки, и моите пари са в български банки, но този сектор трябва да помага, а не да пречи на приемането на еврото.

- Има ли друг съществен въпрос?

- Ако искаме да сме в нормалните държави, да ни уважават, да могат децата ни да учат по целия свят, да се движим само с лична карта и без проверки в Европа, да ходим без визи до Канада и да имаме възможност да правим бизнес навсякъде, трябва да сме като другите – словаци, латвийци, естонци. Не стига, че понякога не ни искат и ни приемат за по-ниска категория, но и ние не полагаме усилия да преминем на друго ниво и бягаме от еврото. Какво налага миниатюрна държава като нашата да има собствена валута? По тази логика град като Пловдив може да поиска да има отделна валута. Дори Европа, взета като цяло, не е толкова значима в световен икономически план. Европа през този век се очертава да бъде един от най-бавните континенти, но все пак е по-добре да хванем бавния влак, отколкото да продължим да чакаме на провинциалната гара.

- Имало ли е шанс да приемем еврото досега, да се качим на влака, както Вие казвате?

- Трябваше да кандидатстваме още след 2007 г. Досега вече щяхме да сме приели еврото и да сме забравили за старата валута.

- Какви са ни шансовете сега, при условие че има лобистки интереси, които пречат на процеса?

- Винаги ще има гласове против, но като държава трябва да сме наясно към кой отбор искаме да принадлежим. Правителството трябва сериозно да декларира това като приоритет и да оказва необходимия натиск върху институциите и върху банковия надзор всички да си свършат работата. Ако и през 1997-2005 г. се ослушвахме и разсъждавахме дали и как вместо да действаме, още щяхме да чакаме членство в ЕС, а не да сме председател на Съвета на Европейския съюз. -Значи няма алтернатива приемането на еврото? - Има алтернатива, тя се нарича Молдова и Беларус. Можем винаги сами да се слагаме на опашката на всеки процес. Аз обаче смятам, че е по-добре сега да изпреварим отличниците Чехия и Унгария.

Благодаря Ви за това интервю.