Естествената флуоресцентност досега бе позната при насекоми, риби, някои морски костенурки и папагали.
Учените от Природонаучния музей в Буенос Айрес попаднали на светещата жаба случайно, докато изследвали неин пигмент.
За експериментите те трябвало да осветят тъканите й с ултравиолетова светлина. Така осъзнали, че цялата жаба флуоресцира.
Флуоресцентността на жабата се дължи на съединение в лимфата и кожните й жлези.
Светещата жаба е дълга около 3 см. Тя е светлозелена и е изпъстрена с бели, жълти и червеникави петна. Жабата е често срещана в басейна на Амазонка, като е активна на зазоряване, по здрач и през нощта.
Учените от Природонаучния музей в Буенос Айрес попаднали на светещата жаба случайно, докато изследвали неин пигмент.
За експериментите те трябвало да осветят тъканите й с ултравиолетова светлина. Така осъзнали, че цялата жаба флуоресцира.
Флуоресцентността на жабата се дължи на съединение в лимфата и кожните й жлези.
Светещата жаба е дълга около 3 см. Тя е светлозелена и е изпъстрена с бели, жълти и червеникави петна. Жабата е често срещана в басейна на Амазонка, като е активна на зазоряване, по здрач и през нощта.
ИЗБРАНО
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}