В 11.41 часа на 7 декември 1988 г. земетресение с магнитуд 7,2 бала по скалата на Рихтер разлюлява над половината от територията на тогавашната съветска република. 

Епицентърът на унищожителния трус е край градчето Спитак, което е напълно разрушено, както и 80 процента от градовете Ленинакан (дн. Гюмри) и Кировакан (дн. Ванадзор). В зоната на бедствието се оказали 970 000 души.

Според официални данни загиналите са 28 854 души, 140 000 остават инвалиди, около 500 000 остават без покрив, а 40 процента от икономиката на страната е унищожена. Една трета от жертвите са деца в училищна възраст, тъй като трусът е сринал стотици училища, детски градини и болници. 

Вижте снимки

Според специалистите, освободената енергия от труса е била еквивалентна на  взрива на 10 атомни бомби, като тази, хвърлена над Хирошима. Очевидци на страшните събития разказват, че в първите секунди на труса, който е бил вертикален, сградите буквално са "подскочили" във въздуха, след което под разрушенията са погребани живи хиляди хора. Арменците, които са били по улиците, пък трудно са могли да се държат на краката си. 

Заради огромните размери на трагедията, съветското правителство за първи път разрешава чуждестранни екипи - от 11 държави, включително САЩ, Франция и Швейцария, да участват в спасителните операции. 

В официален доклад на американски сеизмолози до Конгреса на САЩ се казва, че в първите съобщения на съветската информационна агенция ТАСС се говорело за „умерен трус”, без да става ясно, че в Армения всъщност се разиграва огромна трагедия с десетки хиляди жертви. Едва след доста часове се появяват информации за истинските мащаби на разрушенията.

Спасителните операции обаче започват едва на третия ден след земетресението. В района на труса пристигнал и Михаил Горбачов със съпругата си Раиса, която, според очевидци, виждайки размерите на трагедията, избухнала в ридания. За няколко дни в страната са разпънати 50 000 палатки и 200 000 полеви кухни.

Фатална за броя на жертвите обаче се оказва и лошата организация на транспорта, превозващ пострадалите. Оказва се, че в целия Съветски съюз има само една единствена мобилна станция за заготовка на кръвни компоненти. 

"В Спитак бе много по-страшно от Чернобил. В Чернобил радиацията бе невидим враг, а в Спитак навсякъде се виждаха разкъсани тела и се чуваха стонове под разрушените сгради. Затова и нашата задача бе не само да помогнем и да извадим живите изпод руините, но и достойно да погребем мъртвите. И всичко това продължи половин година", разказва генерал-майор Николай Тараканов, който е ръководел спасителните работи в сринатото със земята арменско градче.

Във възстановяването на разрушената Армения участват 45 000 строители от всички съветски републики, но след разпадането на СССР работите са преустановени. Преките щети от мощния трус се оценяват на 10 милиарда рубли (към 1988 г. - бел.ред), а със средствата за възстановяването сумата нараства почти двойно. Икономическите щети пък се оценяват на над 13 милиарда долара.

Все пак от 1989 до 2008 г. около 60 000 арменци получават нови жилища. Според властите, до 2018 г. проблемът с жилищата на пострадалите при труса преди 29 години хора трябва да бъде окончателно решен.

В памет на жертвите на Спитакското земетресение на 7 декември 1989 г. е пусната в обръщение монета от 3 рубли, а на 7 декември 2008 г. в центъра на град Гюмри е издигнат паметник.