Канцлерът на Германия Ангела Меркел дори сподели своя "срам", че еврейските сгради - от училища до синагоги, не могат "да съществуват без полицейска охрана".

Думите й бяха изречени по повод честванията на 73-годишнината от освобождаването на лагера на смъртта Аушвиц на 27 януари 1945 г.

Не липсват примери, идващи от различни страни, за антиеврейски настроения и прояви. Откраднати бяха 16 малки месингови павета, вградени в тротоарите в Берлин, за да напомнят за жертвите на Холокоста. "За пръв път се случва да откраднат толкова много "препъникамъни" (Stolpersteine на немски език) за няколко дни", изтъкна Силвия Кавчич, която се грижи за сложените в Берлин 7000 малки павета с имената на убити от нацистите хора, предимно евреи и която агенция Франс прес цитира.

Покрай пробива на крайната десница от „Алтернатива за Германия“ (АзГ) се припомня как неин политик нарече паметника на Холокоста в Берлин "срамен мемориал". АзГ, сред която има немалко антисемити, спечели 12,5% от гласовете в парламентарните избори в Германия през септември м.г. и влезе за първи път в Бундестага, като стана трета по големина партия. Нейни представители само преди дни оглавиха три комисии в Бундестага, сред които бюджетната.

Британската благотворителна организация "Комюнити сървис тръст", която предлага консултации в областта на сигурността за еврейските общности, съобщи за обезпокоителен ръст на антисемитски прояви – 1382 на брой, в повечето случаи това са били обиди към евреи на публични места. Преброени са и 145 нападения. Като цяло случаите са повече от 2016 г., която организацията смята за пикова в антиеврейските прояви.

Осемгодишно момче, което носело традиционната еврейска шапчица ермолка, бе ударено от двама младежи в парижкото предградие Сарсел на 30 януари. Прокуратурата започна разследване за антисемитска проява.

Политика и съмнения

След случая с детето френският президент Еманюел Макрон направи две емоционални изказвания в Туитър. По адрес на еврейската общност той написа, че "цялата Република днес застава редом с изповядващите юдаизма французи, за да се бори с тях и за тях срещу всяко от тези отблъскващи деяния".

А заради проявите на омраза (пак по повод на битото еврейче) Макрон написа: "Всеки път, когато е нападнат някой гражданин заради възрастта си, външния си вид или вероизповеданието си, това е нападение срещу цялата Република".

В Австрия наскоро избухна сериозен политически скандал. На избори в най-голямата провинция на страната – Долна Австрия, се яви претендентът от Австрийската партия на свободата Удо Ландбауер - дългогодишен член на дясното студентско братство "Германия". В неговото бюро бяха намерени брошури с нацистки песни, възхваляващи националсоциализма и изтребването на евреите по време на Холокоста.

Президентът Александър Ван дер Белен публично настоя Удо Ландбауер да оттегли кандидатурата си. Прокуратурата започна разследване, но президентът подчерта, че подобен случай не е работа единствено на наказателното право: „осмиването на масовите убийства по време на Холокоста, подигравката със загиналите в газовите камери милиони евреи в Аушвиц, е нечувано“.

Обръщението на президента изигра ролята си и Австрийската партия на свободата остана трета на провинциалните избори.

Внезапно Полша предизвика остри международни реакции със свой закон, приет посред нощ (на 31 януари срещу 1 февруари), който, според управляващите консерватори, трябва да попречи на използването на израза "полски лагери на смъртта", когато става дума за нацистките концлагери на територията на Полша през Втората световна война. Законът криминализира твърденията (от поляци и чуждестранни граждани), че Полша носи отговорност за престъпления срещу човечеството, извършени от нацистите на полска територия през Втората световна война. Нарушителите могат да бъдат наказани с глоба и със затвор до три години.

АФП цитира премиера на Полша Матеуш Моравецки, който изтъкна в Туитър, че "Аушвиц-Биркенау не е полско название и "Arbeit macht frei" не е полски израз" по повод надписа на немски език над портала на лагера "Трудът те прави свободен".

Израел веднага реагира с възможен закон срещу отричането в Полша на Холокоста. В Израел се опасяват, че полският закон е опит да се отрече участието на поляци в изтребването на евреи или дори, че се създава възможност за преследване на оцелели в Холокоста, ако свидетелстват за участието на поляци във военни престъпления.
Никой закон няма да промени фактите, заяви израелското външно министерство.

Въпросът е дали президентът Анджей Дуда ще подпише закона, срещу който вече се обявиха и САЩ. Ето какво вече каза държавният глава: „Полша и Израел имат общи постижения в тази сфера, например това, че ЮНЕСКО призна исторически вярното название на германския нацистки концлагер Аушвиц-Биркенау... Затова днес всеки, който използва лъжливия термин "полски лагер на смъртта", не само скверни паметта на жертвите, но трови истината с лъжа, което трябва да се преследва и наказва. Същевременно всеки, чиито спомени или исторически изследвания съдържат истината за престъпления и недостойно поведение с участието на поляци в миналото, има пълното право на тази истина.“

В България за антиеврейски настроения се заговаря всяка година през февруари. Днес Комисията за защита от дискриминация даде станалия традиционен за месеца „Луков марш“ като „пример за трибуна на езика на омразата, особено с насоченост срещу представители на еврейската и други общности“. Против протеста се обявяват партии, еврейски организации и израелското посолство.

На особено мнение е обаче Самуел Ардити, известен български евреин, общественик. Според него генералът няма вина за депортацията на евреите от новите земи. Да проверим фактите, каза той в интервю за Дир.бг: "Луков е убит от съпротивата на 13 февруари 1943 г., а споразумението Белев-Данекер е подписано на 22 февруари същата година и депортацията започва на 10 март. Как би могъл един мъртъв човек да участва в нея?! И "Шалом" продават тези лъжа на еврейски организации от странство, за да хулят и чернят България."

Опасен не е бил генералът, опасни могат да бъдат тумбите, които се събират на марша.