Това заяви в интервю за Дир.бг бившият министър на отбраната Ангел Найденов. 

- Спорът откъде трябва да се тръгне, закупуване на самолети или ремонт на старите, продължава. Вие на какво мнение сте? 

- По степен на решение и на необходимости е ясно, че трябва да имаме реализация на трите проекта за модернизация на отбраната. Те бяха предложени за решение в Народното събрание по степен на готовност. Аз не случайно казвам, колкото повече отлагаме, толкова повече се натрупват съответно необходимите решения и обема на средства. Ако преди време те са били от порядъка на милиард и половина долара, вече достигат пет милиарда. И ако продължаваме да изчакваме с ръста на цените и натрупването на постоянните потребности от въоръжена и бойна техника, очевидно тази сума ще се увеличава и тя ще изглежда все по непосилна. Тогава, когато говорим за модернизация на военно въздушните сили нека да бъде ясно, че осем самолета няма да решат проблема със защитата на въздушния суверинитет и отбраната на страната. Но тук става дума за едно поетапно приемане на новия тип боен самолет, който ще бъде вече основание за сваляне на вече остарелите образци и типове такива, с които разполагаме.  Така че според решенията и степента на готовност на проектите новия тип боен самолет, новите патрулни кораби и разбира се бронираните машини за сухопътните войски, трябва да бъдат въведени. 

- Постигната ли бе целта на форума „Заедно в сигурността“ ? Има ли стъпка напред за това да се заговори в България за национална сигурност?

- Като един от организаторите на тази конференция, проведена по инициатива на г-н Станишев, ще ви призная откровено, че тя надмина моите очаквания. Аз имах много повече опасения и се отнасях доста скептично към резултатите, които биха се получили в резултат на конференцията и дискусиите. Виждам, че имаше много съдържателни изявления и коментари на отделните панели. Нещо повече ние чухме много съдържателни послания в рамките на първия чисто политически панел. Самият факт, че тук присъстваха и президент и премиер и министри и лидери на парламентарни групи и политически формации, сам по себе си е показателен. Показателен е първо за значимостта на проблематиката, която е посветена на една много деликатна сфера за всяка една страна, каквато е националната сигурност, в случая и сигурността и отбраната. И второ по отношение и на търсенето на отговори на въпросите, свързани с взаимодействието и сътрудничеството на страните – членки на ЕС.

Разбира се, тук ми се иска да отбележа, че освен трите предложения на документа за размисъл на ЕК, имаме едно предстоящо събитие, което дава своето отражение и върху присъствието и върху дискусиите и това е Българското Европредседателство. Време, в което ще се състои и активната дискусия по Бялата книга за бъдещето на ЕС и съответно по темите за общата политика за сигурност и отбрана в ЕС. Радващо е, че имаме много висока степен на съгласие, боя се да кажа консенсус. Нещо, което е изключително позитивно като знак за отношението към въпросите на отбраната и на сигурността.

Опитахме се не само да чуем намеренията и политическите послания на лидерите на държавата, а и да определим различни елементи на една възможна национална позиция. В случая по отношение на предложенията на ЕК за развитие на общата политика. И както виждате тук имаме пълното съвпадение в мнението на участниците в дискусията за подкрепа на сценарият, който предвижда споделяне на отговорността по отношение на отбраната и сигурността. Доброто е, че тези сценарий не изчерпват всички идеи всеки един от тях позволява включването на различни елементи, така че да се стигне до работещите и до необходимите отговори за решения в областта на отбраната и сигурността на Европа.

- На този форум чух и едни други ключови изречения, че ще бъде преосмислено дали образованието ще бъде приоритет или националната сигурност за този кабинет. Премиерът Борисов заяви, че където има газов хъб и ядрена енергетика има повече национална сигурност. Как ще коментирате?

- Аз приемам изявлението на министър – председателя по-скоро от гледна точка на развитието на чисто военните способности с оглед на съществуващи военни рискове и заплахи за сигурността на страната. А и като цяло за сигурността на ЕС. В този смисъл той дори предложи да се проведе дори заседание на КСНС, на което да бъдат разгледани заплахите и ако се прецени, че това са военни заплахи, които изискват и съответно адекватни усилия в посока на създаване и развитие на военните способности, тогава да се търси преструктуриране на разходите на страната с едно акцентиране върху отбранителните, съответно тези за модернизация и превъоръжаване. Само, че аз тук имам определени резерви, не заради необходимостта да се насочи вниманието и съответно да се увеличат средствата, които се заделят за отбрана, напротив аз съм един от застъпниците на тезата, че трябва да имаме увеличаване на разходите, съответно повече средства за личен състав, за модернизация и превъоръжаване на Българската армия. Имам резерви, защото ако продължаваме да разсъждаваме по този начин или образование или здравеопазване или отбрана ние ще стигнем наистина до едно катастрофално състояние на Българската армия, защото тя се явява като обект на управлението, за който се заделят средства на остатъчен принцип, т.е. каквото остане след преразпределяне на средства за другите сфери, това ще бъде дадено на отбраната. Ние повече от 20 години отлагаме същностната и сериозна модернизация на Българската армия. Тук става дума не просто за купуване на някакви железа, става дума за създаване, поддържане и развитие на способности на българската държава. Ако ние не осигурим бойно въоръжение, техника и модернизация на съществуващата техника за българската армия, изниква въпроса какво очакваме от Българската армия. В какво се превръща Българската армия? А иначе няма никакво съмнение, че образованието и здравеопазването и социалното подпомагане изискват адекватен отговор и съответно много средства от страна на държавата.