Това заяви в интервю за Дир.бг евродепутатът Андрей Ковачев, който взе един от активните участници в процеса на признаване на българското малцинство в Албания.

Историческото решение беше взето в петък вечерта. Това стана с приемането на Закон за защита на националните малцинства в Арлатия, с който българската етническа общност получи статут на малцинство редом с други 8.

Те са в районите на Голо бърдо, Мала Преспа и Гора. Техният етнически български произход датира още от Средновековиието, а през миналия век те минават през силната асимилационна преса на македонизма.

По този повод Ковачев коментира:

- Признаването на българите в Албания е исторически пробив, над 104 г. тези нашите сънародници са откъснати от България и са били подложени на асимилация. Затова може да се каже, че този акт на признаване на българското малцинство в Албания е историческо. Това е възстановяване на една историческа несправедливост. Нашите сънародници живеят по тези региони от стотици години и са били подложени, особено в последните 100 години, на натиска да забравят, че са с български етнически произход, били са карани да се представят като други и да подменят идентичността на тези хора. Но огромна част от тях знаят своята фамилна история и затова те самите поискаха да бъде гарантирано това тяхно право.

- Имате предвид македонизма по отношение на българското население там?

- Разбира се. Имам предвид Титовия комунистически режим, който е македонизирал по най-груб начин нашите сънародници в Албания.

- Признаването на българите в Албания предизвика гневна македонска реакция и сега. От партията Алианс на македонците в Албания за европейска интеграция (МАЕИ) дори излязоха с протестна декларация, в която определиха този акт като "асимилация на македонците в Албания и превръщането им в българи". Дори стигнаха до там, да кажат, "българи в Албания са само работещите в българското посолство в Тирана"?

- Смятам, че дори не трябва да обръща внимание на такива неща, които са в духа на миналото, на Коминтерна, на бивша Югославия да отрича всякаква връзка на това население с България, както в пределите на Македония, така и в Албания.

- Знаем ли колко приблизително наброява българското малцинство в Албания?

- Точният брой не може да се каже, но има данни, че е бил между 11 хил. и 50 хил. души.

- Какво ги очаква българите в Албания сега?

- Оттук нататък от тях зависи колко са инициативни и организирани. Разбира се и от България може да им помогнем - за учители, материална и финансова помощ, в преподаването на българския език в тези райони, да им осигурим помощ по отношение на инфраструктура. Такъв е случаят например с пътя до село Връбник, който се нуждае от спешен ремонт.

Какви права получи българското малцинство в Албания >>>

- Вие изиграхте важна роля в признаването на българите в Албания, защо чак сега това стана факт?

- Това стана възможно, защото Албания има искрено желание да стане част от на ЕС. Има позицията на европейските институции бе, че Албания трябва да признае правото на етническа принадлежност на българите там. Разбира се, самата инициатива на нашите сънародници там - те направиха петиция с над 3000 подписа.

Албания поиска да стане член на Европейския съюз и това бе мотивацията на албанските власти да откликнат на искането на етническите българи в страната да бъдат признати като малцинство.

Позицията на европейските институции, че Албания трябва да признае правото на етническа принадлежност на българите там, също допринесе за този акт. Естествено самата инициатива на нашите сънародници там, които организираха петицията, внесена в ЕС.

Важен роля изиграха нашите добри контакти с управляваща партия в Албания, активната българска активна външна политика и общата работа на евродепутати, депутати 4 министри. Не трябва да забравяме и какво са направили и нашите учени от БАН.

Историческа справка за българите в Албания

През 1914 г. България е сред първите, които признават независимостта на албанската държава и установяват дипломатически отношения, като един от основните аргументи е, че там присъства част от българското културно-историческо пространство, че там живеят българи и българската държава под една или друга форма трябва да полага грижи за тях.

До края на Втората световна война има макар и спорадични преброявания на населението, които говорят за българския характер на десетки села, сред тях и твърде големи дори от гледна точка на днешните стандарти - като Требища с 2500 жители.

В началото на миналия век етнографът Васил Кънчов регистрира на терен къща по къща близо 15 500 българи в Дебърската кааза, от тях в Голо бърдо живеят близо 9000.
През 1935 г. тайната полиция на Албания посочва, че българите само в южната част са близо 11 хиляди. Три години по-рано албанска делегация подписва с България документ за взаимно признаване на малцинства.

Нещата обаче драстично се променят след 1944 г. заради позицията на БКП за македонската нация, а и цялата изолираност на Албания във времената след 1944 година не позволява абсолютно нищо да се направи за нашите сънародници там, особено при замразените и почти прекъснати отношения между двете държави след 1961 г.

Отношенията между Титовата Югославия и Албания допълнително усложняват обстоятелствата. Бивша признава албанско присъствие в Косово, Македония, Черна гора и Южна Сърбия, а Албания на Енвер Ходжа - македонско малцинство на своя територия.

Едва сега, на 13 октомври т. г. българите в Албания най-сетне получиха статут на етническа малцинствена група в страната.

Борисов: След 104 г. Албания призна българското малцинство >>>