Тогава Турция нахлу на остров Кипър след инспириран от Гърция преврат на кипърските гърци.

Никой не се наема обаче да прогнозира докога кризата ще продължи.

Турските власти издадоха заповед за задържането на още един служител на американското генерално консулство в Истанбул в рамките на разследването срещу ФЕТО /Фетхуллахистката терористична организация, обвинявана за организатор на осуетения опит за преврат през миналата година/.

В писмено изявление на истанбулската републиканска прокуратура, цитирано от в. "Миллиет", се посочва, че "лицето Н.М.Дж, което няма дипломатически имунитет, е било поканено в прокуратурата, да даде показания".

Допълва се, че в Амасия са били задържани членове на семейството на Н.М.Дж. за предполагаеми връзки с движението на ислямския проповедник Фетхуллах Гюлен. Според източници Н.М.Дж. не напуска консулството на САЩ в Истанбул.

На 26 септември турските власти задържаха служителя на консулството Метин Топуз. На 4 октомври същият бе изпратен в предварителен арест по подозрения за връзки с ФЕТО. Арестът доведе до сериозна криза между Турция и САЩ, която задълбочи още повече напрегнатите в последно време отношения между двете натовски съюзнички.

Вчера американските консулски служби преустановиха издаването на неимиграционни визи за турските граждани. Затворени останаха през целия ден дипломатическите мисии в Истанбул, Анкара и Адана. Турските дипломатически служби в САЩ също спряха издаването на визи за американските граждани като ответна мярка.

Президентът на Турция Реджеп Тайип Ердоган окачестви решението на американското посолство в Турция да прекрати визовите услуги като крайно разочароваща мярка.

"Практически вземането на такова едно решение е много тъжно, изключително сме натъжени от тази стъпка на американското посолство в Турция", каза Ердоган.

Близкият до правителството вестник "Йени шафак" пише, че турските власти подозират Метин Топуз за връзки с проповедника Гюлен, считан за организатор на осуетения опит за преврат през миналата година.

"Следите започват още от антикорупционната операция през 2013 г., чиято цел бе да свали Ердоган от власт", отбелязва вестникът, като припомня, че съществуват подозрения, че американски персонал от натовската база Инджирлик в Адана също е бил замесен в опита за преврат.

Американският посланик в Анкара Джон Бас, според когото е застрашена сигурността на американските дипломати в Турция, поиска среща с турския министър на правосъдието, но такава му бе отказана.

Редица наблюдатели коментират, че "задълбочаващото се недоверие и възникващите непрекъснато по разни поводи конфликти между Анкара и Вашингтон от доста време подсказваха, че предстои криза като сегашната".

Списъкът от взаимни обвинения и конфронтиращи действия е твърде дълъг.

Анкара много пъти и на различни форуми обвинява директно или индиректно САЩ, че "са разперили чадър" над Фетхуллах Гюлен, който живее в Пенсилвания, и над хора от неговото обкръжение и не искат да го предадат на турското правосъдие.

Вашингтон от своя страна издаде заповед за задържане на бивш министър на икономиката - Зафер Чаглаян, един от най-близките до Ердоган хора, по подозрения за корупционни сделки.

Бившият депутат от Партията на националистическото действие (ПНД) Дениз Бьолюкбашъ в интервю за високотиражния вестник "Хюриет" коментира, че "САЩ търсят реванш от Турция" заради отказа й да пусне американските войски да преминат през нейната територия през 2003 г. по време на иракската война.

В основата на гнева на Анкара стои подкрепата на САЩ за сирийските кюрдски Сили за защита на народа и Кюрдската работническа партия (ПКК), които Турция счита заплаха за стабилността на страната. САЩ прехвърлиха значителни количества оръжия на сирийските кюрди в борбата срещу "Ислямска държава". Турция смята, че тези оръжия сега се насочват срещу нея.

Референдумът в Северен Ирак за независим Кюрдистан, за който се счита, че неофициално се подкрепя от някои американски среди, още повече нажежи положението.

Турската армия дислоцира сили и техника на границата със Сирия и подкрепя бутовниците от Свободната сирийска армия, за да изтласка кюрдските сили от пограничния район Идлиб и да създаде зона за деескалация, която да възпира кюрдите, съюзник на САЩ в Сирия.

"Ние няма да допуснем второ Кобане. Някоя вечер внезапно може да дойдем", заяви Ердоган, имайки предвид настъпление на турската армия.

След разменените вчера през деня остри послания между Турция и САЩ, снощи последва по-меко по тон послание от американска страна. Американският посланик в Анкара Джон Бас заяви, че няма отмяна на американските визи за турските граждани.

"Онези, които имат вече издадени визи, може да пътуват в нашата страна", уточни той.

"Надяваме се, че това положение няма да продължи дълго, но докога ще продължи не може да се каже точно", каза американският посланик, цитиран от турските медии.

Визовата криза между Анкара и Вашингтон причини криза и на финансовите пазари. Американският долар, който предишния ден се разменяше за 3,40 турски лири, повиши стойността си 3,98 лири, а пазарите затвориха при стойности от 3,68 турски лири за долар. Особено пострадаха акциите на "Търкиш еърлайнс", чийто индекс спадна с 8,5 процента.