След като встъпи в длъжност миналия януари, американският президент Доналд Тръмп поиска от министъра на отбраната Джеймс Матис да изготви Доклад за състоянието на ядрените оръжия на страната, който също така да предначертае пътя за стратегията на администрацията на Тръмп в сферата.

Документът ще бъде публикуван скоро и макар в него да се говори за намаляване на ядрените оръжия в световен мащаб, той ще даде повече възможности на САЩ да ползват такъв тип оръжие.

В черновата на Доклада се говори за добавянето на две нови ядрени оръжия към арсенала на САЩ и намаляване на прага от изисквания, които са необходими за да се използват ядрени глави.

Макар все още да не е публикуван, черновата на документа изтече в медийното пространство миналата седмица. По-голямата част от Доклада има за цел да поясни пред света или по-скоро пред Русия и Северна Корея, че всяко решение да се използва ядрено оръжие срещу САЩ или техен съюзник, ще доведе до сурови контрамерки от страна на Вашингтон.

Това е твърда стратегия, която би трябвало да се приеме и от двете партии, тъй като всъщност попада в основните тактики и политики в сферата на ядрените оръжия.

Но документът има лоши страни. В него не се говори как да се прекрати цикълът „действие-противодействие“ между Русия и САЩ.

Единственото споменаване на контрола на оръжията за масово унищожени и дипломатическите ангажименти за намаляване на риска от ядрени оръжия са в края на документи и оставят впечатлението, че са включени просто колкото да ги има.

За разлика от предишните такива доклади, в които се казваше, че чрез контрол върху оръжията може да се постигне стратегическа стабилност и подсилят световните норми срещу използването на ядрени бомби.

Но след като явно Докладът разглежда контрола върху оръжията най-вече като нещо, ограничаващо американската свобода на действие, то документът всъщност подценява ролята която имат и могат да играят споразуменията с Русия в сферата.

Споразуменията за ограничаване на оръжията от 2010 г. (по-известно като СТАРТ) е юридически обвързващо, което контролира надпреварата във въоръжаването, като това е също едно от малкото двустранни споразумения, които все още са в сила.

Според него, двете държави имат право на не повече от 1,550 ядрени глави.

За разлика от него, споразумението за ограничаване на ракетите „земя-въздух“ със среден обсег на действие от 1987 г. се намира на животоподдържащи системи, тъй като и двете страни подсказват, че са готови всеки момент да се оттеглят от спазването му.

Според Вашингтон, Русия нарушава поетите договорки, от своя страна Москва отрича и отправя обвинения срещу САЩ.

Евентуалното нарушаване на споразумението за ограничаване на ракетите със среден обсег от страна на Русия дава право на САЩ също да не спази някои договорки.

Много е вероятно новата стратегия на САЩ да се опита също да наруши някои договорки, оправдавайки се с действията на Русия. В

същото време Русия се намира в процес на възстановяване на по-голямата част от ядрения арсенал на Съветския съюз, включително мобилните междуконтинентални балистични ракети и нов флот от ядрени подводници.

САЩ от своя страна наскоро започнаха програма за модернизацията на своите ядрени оръжия, струваща трилиони долари. Всъщност Докладът на Матис най-вероятно ще продължи по същия път и разшири модернизацията и към ядрените подводници и самонасочващи се ракети.

Тази извършваща се оръжейна надпревара подхранва нова опасна тенденция, която застрашава сигурността на САЩ и Русия по два начина.

Първият начин може да вкара двете държави в цикъла „действие-противодействие“. Всяка от тях ще представи ново оръжие, а другата ще се опита да представи своя версия, което път води до ново противодействие и влизането във надпревара по въоръжаването.

Например, след като САЩ смятат, че Русия се опитва да разработи нова ракета „земя-въздух“, то те ще излязат с отговор – нова междуконтинентална балистична ракета. Подобен процес се наблюдава в периода от 60-те до 80-те години на 20-ти век.

Втората опасност всъщност представлява по-голяма заплаха. Тя се отнася до модернизацията на ядрения арсенал. Споразумението между Роналд Рейгън и Михаил Горбачов от 1987 г., което цели елиминирането на ракетите със среден обсег, се намира пред нарушаване.

Желанието на Русия да създаде ново поколение такива оръжия, комбинирано с призива от Доклада на Матис за държавно финансиране на нова ядрена ракета, можеща да бъде изстреляна от кораб, рискуват да създадат същата опасност, каквато всъщност договорът от 1987 г. се опитва да избегне.

Всичко това не намира решение в Доклада за състоянието на ядрените оръжия или поне не в неговата чернова. Вътре дори няма призив да подновяване на договора за ограничаване на ядрения арсенал от 2010 г., който изтича през 2021 г.

Появяващите се американо-руски ядрени „взаимоотношения“ повдигат някои сложни въпроси, които имат твърде малко прости решения.

Изминаха седем години от както двете страни сключиха последния договор за ограничаване на ядрения арсенал, след което диалога по темата заглъхна. Това е най-дългият подобен хиатус от Кубинската ядрена криза насам.

---------------------------------------

* Ричърд Бърт e съпредседател на Съвета относно ядрените кризи и бивш главен преговарящ по Договора за ограничаване на стратегическо настъпателните оръжия. Джон Оулфтал е директор на Съвета относно ядрените кризи и бивш сътрудник на Националния съвет за сигурност.

Превод: "Фокус". Текстът е публикуван тук.