По какво Съединените Щати са се отличавали винаги от другите западни страни?
Освен с най-силната армия и флот, най-голямата икономика и  най-стабилната световна резервна валута, ядрен потенциал и безспорно геополитическо влияние в цял свят?

На никого у нас не се харесва американската концепция за собствена изключителност, но е факт: Америка е изключителна страна сред останалите в западния свят.

Тя е изключителна с вътрешното си устройство и истинският американски дух, затова ние харесваме тази "Вътрешна Америка" повече от вътрешните Холандия, Франция или Англия.

Хубавите пътища, уютните и чисти кафенета, вежливите полицаи, успешните фермери и професионалната армия, бързия интернет, се появиха и при нас не защото това са европейските ценности, а защото наскоро разбрахме, че страната ни ще бъде такава, каквато сами си я направим и устроим.

Точно това разбиране ни доближава до американците, а не до европейците.
Американският избирател доказа и чрез избора си миналата година, че не е склонен да приема винаги манипулациите на "глобалното началство".
Публицистът Егор Холмогоров озаглави пророческа статия от януари 2016, почти година преди изборите, "Боя се за Тръмп". 

С препратка към Алекс де Токвил той написа: " Работата е там, че САЩ са една от много малкото истински демокрации на Земята. Де Токвил е уловил това преди повече от 150 години. Американците, обикновените американци в низините искрено считат хората по света равни и спокойно избират някой от тези разни на тях личности да ги управляват. Те намират това за добра идея".

По-нататък продължава: " Нито Европа, нито Русия са реални демокрации.
Без Америка "западните ценности" са куха фраза.

Ето защо.
Нито една друга западна страна не се съпротивлява реално на либералния диктат.
Никъде другаде не се появи такъв остър антагонизъм между демокрацията и либерализма.

Никъде другаде религиозните убеждения след Втората Световна война не са играли такава роля.
САЩ остават единствената религиозна и богобоязлива страна от т. нар. "Първи свят".
Разбира се, тук изключваме големите конгломерати Лос Анжелос и Ню Йорк - Америка е това между тях, не безбожниците-космополити от двата бряга.

На ниво щати и общини, обикновеният американец оставя порядъчен и богобоязлив като цяло, консерватор.

В Европа християнство реално вече не съществува. Затова и там вече не съществува национална идентичност.

В Америка такава все още има, благодарение на консерватизма.
Това се потвърждава косвено и от американските либерали, които използват всеки повод да кажат, че чувства по-близки  западноевропейските си събратя, отколкото консервативните си сънародници в Америка, "гласували за отвратителния Тръмп".

Второ.
Америка наистина е страна с неограничена свобода на словото. Или поне беше до днес. Колкото и глобалният елит да насажда агресивна политкоректност, винаги се намират достатъчно американци да говорят, каквото мислят, без оглед на либералната цензура.
 
Да, пропагандата на расизъм или фашизъм е наистина нещо отвратително. По-сериозният проблем е, че "расист" в момента може да бъде всеки, чието мнение е различно от това на СNN. Ти може би си нямал това предвид, но винаги може да се намери френетичен ултралиберал, който да те подведе под съд.
Но в щатите това е невъзможно, защото съществува Първата поправка? Беше невъзможно, поне до днес.

Всъщност, победата на Тръмп беше не победа на "расизма", както се опитват да го представят някои, а точно победа на дискусията и свободата на мнения.

САЩ бяха и пример за помирение след робство и Гражданска война. Поне доскоро, буквално допреди дни.
Докато не започна войната с паметниците.

Кой би помислил че в Щатите е възможно такова нещо само до преди 2 години? Вероятно биха го помислили за луд или ексцентрик.
Да оставим дори настрана генерал Ли. Но вече се водят дискусии за Вашингтон, Медисън, Линкълн... бащите-основатели.

На въпроса на Тръмп докъде трябва да доведе всичко това, последва бърз отговор: докрай! Трябва да бъда разрушени всички паметници, като част от расисткото минало. 

Изданието Vice News дори предложи да бъде взривена планината Ръшмор в Южна Дакота с релефите на Джеферсън, Линкълн, Рузвелт  и Вашингтон.

Иначе либералният Американски  съюз за граждански права (ACLU) излезе с принципна позиция: "Първата поправка не бива да се пипа в никакъв случай!".
И веднага последва отговор от Ню Йорк Таймс: ACLU трябва да преосмисли мнението си по отношение свободата на словото!". С други думи, ще се говори само това, което може да се говори.

А когато всички паметници бъдат разрушени, може би ще дойде ред и  на денонсирането на Хартата за правата, а защо  не и самата Конституция - все пак те са писани "от расисти", това ще бъде краят на деамериканизацията на Америка.

Оригинално заглавие: "Деамериканизация на марше"

Превод със съкращения Иво Некитов