Реакцията на американския президент не закъсня. Само часове след дипломатическата, а и чисто географска изолация на малкото емирство Катар, Доналд Тръмп обяви официално, че искал да допринесе за деескалация на напрежението. В случай на нужда щял да изпрати в региона свой високопоставен представител.

Но Тръмп не е честен посредник в тази криза. Нито пък е случайно, че новото дрънкане на оръжие в Залива започна тъкмо след неговото „епохално” посещение в Рияд, където Тръмп обяви, че на уахабитската монархия в Саудитска Арабия се пада лидерската роля в арабския и в ислямския свят. И че именно тя е помощник-шерифът на САЩ в региона. Посочени бяха и злодеите: основният съперник на Рияд - Иран, както и други, неназовани поименно държави, които поддържали тероризма. Разчувствани от оказаната им чест, саудитците сключиха сделки със САЩ за няколкостотин милиарда долара. Нищо, че това буквално поглъща голяма част от паричните им резерви.

Трън в очите на "големия брат"

Катар е първата държава, който усеща последиците от това разместване на силите в региона. След преврата, извършен през 1995 от престолонаследника Хамад бин Халифа, миниатюрното емирство неуморно полага усилия да утвърди ролята си в региона и в света. Почти неизчерпаемите запаси от природен газ, както и почитаната в целия арабски свят телевизия Ал Джазира превърнаха страната  в авторитетен дипломатически фактор. Това позволи на Катар, особено по време на Арабската пролет, да се изправи срещу владетелите на другите арабски държави. В резултат популярността на Катар сред противниците на режимите в Близкия изток се увеличи неимоверно. От самото начало обаче това развитие беше трън в очите на „големия брат” Саудитска Арабия. Зли езици дори твърдят, че през 2013 именно саудитците са принудили катарския емир Хамад да абдикира и да остави властта в ръцете на сина си Тамим, който по онова време е само на трийсетина години.

И под управлението на Тамим обаче възникват конфликти със Саудитска Арабия, независимо че Ал Джазира избягва всякакви критики към могъщия съсед. Но големият си удар Рияд направи едва сега - след милиардната сделка с Тръмп.

Истинският архитект на това разместване на силите в региона е 56-годишният шейх Мохамед бин Зайед ал Нахиан. Престолонаследникът в Абу Даби е кръстник на всички контрареволюционни сили в страните на Арабската пролет. Независимо дали в Тунис, Либия или Египет - навсякъде ретроградните сили могат да разчитат на неговата подкрепа. А това означава, че интересите му са диаметрално противоположни на тези на Катар, който залага основно на „Мюсюлманските братя”.

Игричките на арабските принцове

И още нещо: престолонаследникът на Абу Даби поддържа много тесни отношения с американския президент Доналд Тръмп. Мохамед бин Зайед се възползва от този факт, за да подсили позициите на един свой амбициозен съюзник: вицепрестолонаследника на Саудитска Арабия принц Мохамед, чието най-голямо желание е възможно най-скоро да стане престолонаследник, за да поеме властта от престарелия си баща. С други думи: в кризата около Катар става дума и за вътрешните борби за надмощие в саудитското кралско семейство.

Да, Катар определено не е някакъв примерен отличник. Емирството се меси в редица конфликти, подкрепяйки екстремистки групировки като Фронт Ал Нусра, клон на Ал Кайда в Сирия. От емирството има какво да се желае и по отношение на демокрацията: от 1970 година насам в Катар не са провеждани парламентарни избори, а политическите партии са забранени. Да не говорим за спазването на човешките права - тема, която нашумя особено покрай скандалните условия на труд по строителните обекти за Световното първенство по футбол.

Но е пълен абсурд, че тъкмо саудитците сега обвиняват Катар в подкрепа на тероризма. От поне 60 години насам Саудитска Арабия е най-големият износител на екстремистки идеологии. Идеологии, които дестабилизират редица региони по целия свят, включително в Кавказ, на Балканите и насред Западна Европа. Чрез Ал Кайда и талибаните, чрез екстремистки имами в джамиите, чрез ислямистки групировки в сирийската, а преди това и в иракската и в алжирската граждански войни, петродоларите на Рияд дават мощен тласък за разпространението на саудитското уахабитско учение, което е абсолютно безкомпромисно към всеки инакомислещ. Впрочем, приетият миналата година в САЩ закон JASTA, който даде възможност на близките на жертвите в атентатите от 11 септември да повдигат обвинение срещу държави, подкрепящи тероризма, негласно засяга ролята именно на Саудитска Арабия.

Истинската цел на Рияд

Американската военновъздушна база Ал Удайд, западно от Доха, е засега единствената „застраховка живот” на Катар. Вашингтон твърди, че няма планове тази най-голяма военна база в региона да бъде прехвърлена в някоя друга страна. Но при президент като Тръмп подобни уверения бързо биха могли да се окажат невалидни. Проблематично е и поведението на редица подражатели от западния свят, които сега се опитват да разчистват стари сметки с Катар. Така например шефът на Германския футболен съюз заяви, че вече не изключва възможността за бойкот на Световното първенство по футбол в Катар. И добави, че турнири от такъв ранг не би трябвало да се провеждат в страни, подкрепящи тероризма.

Що се отнася до саудитците обаче, обвиненията в тероризъм, които отправят сега към Доха, са чисто и просто претекст - истинската цел на Рияд е пълното подчинение на региона. Но ако в арабския свят бъдат заглушени и последните опозиционни гласове срещу Саудитска Арабия, бездната от злини ще стане още по-дълбока.

*Текстът е публикуван тук >>