Алтернативен начин за решаване на кризата със Северна Корея

stat
12:02  |  29 ноември 2017 | Политика / Автор Алтън Фрай, Foreign policy* /  
В Япония следят с особено внимание и загриженост агресивните изказвания на севернокорейския лидер Ким Чен Ир В Япония следят с особено внимание и загриженост агресивните изказвания на севернокорейския лидер Ким Чен Ир
Сн.: Getty Images/Guliver Photos

В опитите да се спре разработването на ядрени оръжия от страна на Северна Корея досега нищо не проработи - нито резолюции на ООН, нито икономически санкции.
А обидите дори направиха положението по-лошо.

В поредната провокация, Пхенян поднови развитието си на балистични ракети, като направи успешен тест на нова такава във вторник, 28 ноември.

Останаха ли възможности за справяне със ситуацията?

Нека помислим кое е най-големият мотив за Северна Корея за да продължава да развива ядрената и ракетната си програма.

Според Пхенян, това е страхът, че САЩ и Южна Корея планират агресивни действия срещу режима на Северна Корея, за да свалят Ким Чен-ун. За американците този страх изглежда абсурден, а държавният секретар Рекс Тилърсън наскоро отрече да има такива планове. И все пак това е основата за развитието на ракети и ядрени оръжия, които правят Северна Корея толкова опасна.

Думите и декларациите на Сеул и Вашингтон, които отричат отново и отново наличието на такива планове не са достатъчни. Има обаче и по-успешна политика, доказала се в миналото.

Три примера за наличието на алтернатива са Германия, Япония и Южна Корея, страни, напреднали доста повече отколкото режима на Пхенян. Това което спря тези страни да развият ядрени оръжия в миналото, бе сигурността, дадена от разположените вътре в тях американски контингенти и военният съюз със САЩ.

Разбираеми са опитите за решаване на конфликта чрез дипломация. Може тепърва да се наложи посягането към оръжието. Япония лесно би могла да спре севернокорейски ракети още в полет, но това действие може да предизвика противодействие и нежелана ескалация на напрежението и може би война.

От години бива повтарян фактът, че Китай държи ключа към решаване или поне спиране на кризата. Китай е най-силният търговски партньор на Ким Чен-ун и също така най-голям поддръжник. Но в последните месеци Пекин отслабва влиянието си в опити да притисне Пхенян да смени курса, чрез икономически и политически лостове. Пример за това фактът, че Китай е неизменна част от резолюциите на ООН осъждащи Северна Корея. Но както вече стана въпрос, резолюциите също не дадоха резултат.

Може би е време за различен подход. Може ли Китай даде гаранции на Северна Корея, така както САЩ го направи за Южна?

Китай има договор за защита с Пхенян, според който Пекин ще защитава режима при евентуална атака, но няма да се меси, ако Ким Чен-ун започне война. Това може и да е умна политика, но може и просто да се оценява от Северна Корея като опит за изплъзване от споразумението, което допълнително подсилва чувствата за изолираност и нуждата Пхенян да разчита само и единствено на себе си.

В този ред на мисли, не би ли бил договорът за защита, който двете държави са сключили помежду си в средата на миналия век, по-вдъхващ доверие, ако Китай предложи някои гаранции. Като например контингент от 30 хил. китайски военни, разположен в Северна Корея, сила равна на тази, с която САЩ разполагат на Юг.

Вашингтон и Сеул винаги са били сигурни, че Китай ще подкрепи Северна Корея при евентуален конфликт.

В същото време, ако двете държави наистина нямат агресивни планове спрямо държавата отшелник, то минимален китайски контингент не би пречил, а равенството на военните части говори за поддържането на баланса на силите.

По този начин Пхенян ще бъде лишен от главния си мотив за развитие на ядрена и ракетна програма – САЩ ще трябва първо да минат през китайските сили, ако искат да свалят Ким Чен-ун.

Дали Китай е готов за такива действия?

Досега Пекин никога не е показвал апетити към Северна Корея. Дори след като се намесва в Корейската война, Пекин просто изтегля милионния си контингент, след като е имал възможността просто да го остави, по подобие на начина, с който СССР си създаде сателити на Балканите след Втората световна война.

В такъв случай, дали режимът в Пхенян би се съгласил на такова нещо? Севернокорейците таят смесени чувства към огромния си съсед. Да, те осъзнават зависимостта си от Китай, но в същото време точно затова са внимателни и винаги имат едно наум при отношенията си с Пекин. Да се убеди Ким, че има нужда от такава интервенция би било трудно.

Това обаче би било задача на Китай, точно както САЩ трябваше да направят същото що се отнася до Южна Корея. Северна Корея може би ще приеме китайските войски не толкова като инструмент за стабилизиране, колкото като сила, целяща да свали режима. Да се преодолее това недоверие ще е дипломатическо усилие от историческо значение.

Ако Северна Корея все пак откаже такъв ход, ще се създадат повече съмнения относно истинската причина за развитието на ядрената и ракетната програма на Пхенян.

Но да отбележим, че спекулациите по този въпрос са нито нужни, нито в помощ. Те биха получили най-добър отговор от активна, иновационна дипломация.

В противен случай, обстоятелствата сочат пътя към войната или натрупването на ядрени оръжия в Северна Корея – нещо, което само би увеличило опасността от една бъдеща катастрофа.

Балансирането между интереси, различни избори, възможности и амбиции е заплетено и трудно. Но иронията настрана: Да се дадат гаранции на Северна Корея, колкото и страшно да звучи, може да се окаже твърде важно в убеждаването на всички заинтересовани страни, че войната не е неизбежна.

* Превод за Фокус на Цанко Цолов.

Текстът е публикуван тук.





Последно в Политика


Огнян Минчев: САЩ се отказват от ”умната власт” на свръхсила

Решението на Тръмп да признае Йерусалим за столица на Израел не променя някакво статукво в самия свещен град.