Германия ще бъде първата голяма световна икономическа сила, която ще обърне гръб на ядрената енергетика, посочи министърът на икономиката и технологиите Филип Рьослер, цитиран от АФП, предаде БТА.

Правителството на Ангела Меркел определи на извънреден Министерски съвет стратегията, която ще позволи на страната да отвърне на това безпрецедентно предизвикателство. Основите на решението бяха поставени още миналата седмица от партиите, участващи в управляващата коалиция.

Според законопроекта изключените седем най-стари АЕЦ, построени до 1980 година, няма да бъдат пускани отново в експлоатация, уточнява ИТАР-ТАСС. Това са АЕЦ Некарвестхайм 1 и АЕЦ Филипсбург 1 (провинция Баден-Вюртемберг), Библис А и Библис В (лат. букви, Хесен), Изар 1 (Мюнхен), Унтервезер (Долна Саксония), Брунсбютел (Шлезвиг-Холщайн) и резервната АЕЦ Крюмел на 30 км от Хамбург.

Преходни етапи в процеса на излизане от ядрената енергетика са 2015, 2017, 2019 и 2021-2022 година. През 2022 година ще бъдат спрени последните три най-нови атомни централи.
Така Германия ще се лиши от ядрената енергия, чийто дял в брутното производство на електроенергия в момента възлиза на 22 процента. Като резерв с цел избягване на евентуален недостиг на електроенергия до 2013 година според плана на правителството ще бъде оставена една АЕЦ.

Гласуването на законопроекта в Бундестага ще се състои на 30 юни, след което планът за излизане на страната от ядрената енергетика ще бъде внесен в Бундесрата (горната камара). Засега Берлин не съобщава колко ще му струва отказа от атомната енергия.

Според експерти става въпрос за сума между 90 и 200 милиарда евро, която ще бъде разпределена между данъкоплатците, потребителите на електроенергия и енергийните производители.

След аварията във "Фукушима" обществените настроения в Германия срещу атомната енергия се засилиха, а наблюдателите смятат, че последните няколко изборни поражения на управляващия ХДС в различни провинции се дължат именно на отказа да се вземе категорично решение за затваряне на атомните централи.