Трябва да подкрепим дребните и средни земеделци. Срамно е 80 процента от продуктите в традиционната ни шопската салата да са внос, заяви на онлайн сесия в страницата си във Фейсбук, по време на която отговаряше на живо на въпроси на граждани, лидерът на АБВ и водач на листите на коалиция „АБВ –Движение 21“ за 27-ми МИР-Стара Загора и 23 МИР – София Константин Проданов.

„Първият проблем е, че нашите земеделски производители получават по-ниски субсидии в сравнение със западноевропейските си колеги. Другият проблем е, че тези субсидии не се разпределят по правилния начин. Те отиват основно в сектора на монокултурното земеделие с много ниска степен на преработка.

Над 80 процента от субсидиите у нас отиват у 5-6 процента от земеделците, което облагодетелства една много малка група от хора, докато традиционни за нас отрасли като зеленчукопроизводство, лозарство, винарство, пчеларство стагнират и ангажираните с тях хора буквално се борят за оцеляване.

Затова на първо място предлагаме един по-справедлив механизъм за разпределяне на субсидиите.

На второ място самата държава би могла да бъде по активна и като инвеститор в определени сегменти на земеделието, като създаде един Фонд за земеделско кредитиране с приоритет малките и средни производители.

Трябва да можем на първоначален етап да задоволим поне вътрешните си нужди, а не да внасяме традиционни за нас продукти. Позорно е както каза един анализатор, страна като България, която е хранила едновременно три империи, да е докарана до там, че в 80-90 процента от съставките в традиционната за нас шопска салата, да не са произведени у нас."

Проданов отговори и на въпрос, свързан с преодоляването на мигрантската криза.

“Тук трябва да се търси общоевропейски подход за преодоляване на проблемите в Близкия изток, за да се умиротвори този район. Той беше умишлено тласнат в хаос преди няколко години, включително с активното действие и бездействие на някои от големите европейски държави.

Те сега трябва да си поемат отговорността да насочат усилия за умиротворяване на региона, да насочат натам инвестиции и в последствие тези хора, които бягат от война или са икономически мигранти, да бъдат създадени предпоставки, да бъдат върнати обратно там.

И то не върнати зад телени огради, а с възможност да живеят спокойно и сигурно, както са го правили десетилетия преди да им се набъркат и да започнат да им изнасят демокрация, само защото имат някакви природни ресурси“.

Лидерът на АБВ бе призован за коментар и по отношение на Закона за развитието на академичния състав в България.

„Тук мога да кажа, че откакто беше премахната Висшата атестационна комисия преди няколко години, почнаха да се роят доценти, професори от всякакви знайни и незнайни университети, а това много занижава качеството на академичния състав.

В този смисъл ревизия на закона е наложителна. Едно време беше много престижно дори да си само доцент, какво остава за професор, докато сега за съжаление хора, които нямат много общо с науката и са с много съмнителен принос в академичното развитие на каквото и да е, се накичиха с тези титли , което много ди девалвира“.

В заключение лидерът на АБВ отговори и на въпрос, свързан с развитието на БДЖ.

Според него сме свидетели на опити железницата да се докара до фалит чрез срив на „Пътнически превози“, за да се изкупи на безценица нейното печелившо звено „Товарни превози“.

„Държавата трябва да насочи повече средства към развитие на ЖП инфраструктурата. В Унгария доколкото знам, имат много интересна система. Там тировете, които пристигат на границата се товарят на влакови композиции и ги прекарват така през страната, така че не рушат пътищата и не създават проблеми от пътно-транспортно естество. Нищо не пречи и ние да направим нещо подобно в България“.