А ако гръмне?

stat
16:39  |  3 октомври 2017 | / Автор Карлос Контрера /  
На първо място част от складовете за съхранение на боеприпасите и снарядите са препълнени На първо място част от складовете за съхранение на боеприпасите и снарядите са препълнени
Сн.: Официален сайт

Следя с интерес казусите "Дунарит" и "Емко" не от гледна точка на медийната вакханалия, която се спретна по повод задължения, собственост.
Както и кой на кого какво искал да вземе, а от гледна точка на сигурността.

Това коментира Карлос Контрера, общински съветник от "Патриоти за София". 

Не че другите въпроси са маловажни, но сигурността в такива предприятия е на първо място. Всичко друго е след това. Никога и по никаква причина не бива да забравяме, че става въпрос за общоопасни средства, за взривове, за муниции и снаряди, при това за тонове такива, складирани на едно място.

А от избуялата дискусия за "Дунарит" и "Емко" съдя, че огромната част и от активните, и от пасивните участници са забравили за това.

Вчера слушах едно претенциозно и непремерено изказване как нямало никакви технически забележки и при проверките не били установявани никога нарушения и не са давани предписания. Смешно и тъжно, защото става дума за човешки животи и за стотици човешки съдби.

Забравихте ли Горни Лом? Ако не се лъжа 15 души загинаха, а цялото предприятие "Миджур" замина окончателно. Защо? Защото не бяха спазвали правилата, защото са допуснали да забравят, че работят с изключително опасна продукция, защото са си повярвали, че контролират ситуацията на 100%. И са допуснали кои гласно, кои негласно, мълчаливо съхранение на взривни вещества и мини в опасна близост, работили са в нарушение на елементарни правила при боравене с боеприпаси, допуснали са една сериозна грешка - да подценят ситуацията, да надценят себе си, своите умения и знания. И бум, белята стана. Работници загинаха, борейки се за заплатите си, с които да оцеляват те и семействата им, собствениците от желание за все повече и повече печалби избиха хора и загубиха всичко. Това е положението.

Производството на боеприпаси и снаряди нито е проста, нито е лесна, нито е безопасна работа. Чисто статистически инциденти няма да бъдат избягвани занапред - такива ще има, въпросът е да се минимизира риска и мащаба им. И точно затова са измислени правилата за безопасност, за съхранение, за начина на охрана на заводите, където се произвеждат и на складовете, където се съхраняват. Тези правила не са измислени просто така, а са написани с кръвта на стотици хиляди хора, загинали при подобни инциденти назад във времето. Най-важното е сигурността.

Мъртъв пари няма да харчиш. Затова и от началото на сагата с "Дунарит" и "Емко" се чудя - а, ако гръмне? Тогава? Вой до небесата, клетви и коментари защо не са правени проверки и не са спазвани правилата. Както с Горни Лом. Когато превантивно започнат проверки - вой защо проверявате. Нейсе, тоя, вторият вой, ще се изтърпи - по-добре така, но спасени животи, отколкото да броим труповете. Абстрахирам се от другата част на пиесата. Сигурността преди всичко.

А какви са проблемите. На първо място част от складовете за съхранение на боеприпасите и снарядите са препълнени. Т.е. не са спазени изискванията за максимално допустим обем, намалени са отстоянията между сандъците и палетите, за което човек не е трудно да се сети, че е станало, ако са превишили обемите. А че са превишили обемите става ясно от съвсем невинни наглед изказвания на работници и висши служители в двете предприятия. Елементарно е - продукция не се изнася, но заводите продължават да произвеждат, какво се случва - свръхконцентрация и препълване на складовете. И създаваме предпоставка за беля и взривове. А околните населени места? Нали не си мислим, че взрив на тонове артилерийски снаряди и авиобомби ще се ограничи до периметъра на склада или ще спре на оградата на завода?!

Второ - за никого не е тайна, че след бумът във ВПК, а и преди това, собствениците на подобни предприятия, в т.ч. и държавата, много-много не инвестират в материалната база и подобряването на сигурността. За съжаление. И това го знам от съвсем непринудени разговори с хора, които са работили или работят в подобни заводи. Системите за физическа сигурност са от времето на 80-те години. Огради, там където въобще ги има, защото има случаи, в които складове с взривни вещества и боеприпаси са фактически неоградени, са слаби и лесно преодолими.

Физическата охрана е обикновено в намален състав и под разчета - двама-трима души с фенерчета обхождат километри зона за сигурност денем и нощем. Друг е въпросът за тяхната подготовка и въоръжение. Много често нямат патрулен автомобил и, ако стане инцидент, ще трябва да тичат - което е пълен абсурд. В болшинството от случаите площадките и складовете са неосветени - по една мъждукаща лампа на входа, а другите четири страни, а околното пространство?

Липсва ефективно видеонаблюдение, което да се следи от изнесен оперативен център, включително с камери за нощно виждане, често самите огради също не се наблюдават и нямат системи за известяване при нерегламентирано преминаване.

Около складовете е обрасло с треви и дървета - което води до лоша видимост, а при пожар, не дай Боже, става вече опасно. Техническото състояние на самите складове е лошо - не се влагат пари за ремонт и обновление. Средства за поддържане на постоянна температура в халетата - мечти. Пример - под нагорещяващ се покрив от ламарина съхраняваш авиобомби и артилерийски снаряди - е няма що, много умно. Да не говорим, защото това е факт, който е обществено достояние, но се мълчи тъпо и упорито, че има случаи, в които боеприпаси и снаряди се съхраняват в метални преместваеми контейнери на платформи (ремаркета). Как звучи, а? Това е само малка част от нелицеприятната действителността в някои сектори на ВПК.

Много са компромисите. Много. Точно заради това стигнахме и до Горни Лом, до взривовете на Петолъчката и т.н. Ясно е, че компромиси са правени, включително и от хора, които е трябвало да контролират и санкционират. Защо, от кого точно и в какво точно са се изразявали тези компромиси е тема за прокуратурата, при това много любопитна. Още по-интересна тема е, че едва ли се е случвало про боно, ако ме разбирате. В никой случай този текст не е тирада срещу ВПК или срещу оръжията и оръжейния бизнес. Напротив! Целта на текста е да си кажем грешките, да ги поправим и да продължаваме напред - да станем по-ефективни и добри в това, което наистина умеем. Но няма и как да си затваряме очите за свинщините. В тази ситуация потенциалният риск е прекалено голям - залогът са десетки, ако не и стотици човешки животи. Няма и не може да има компромиси с това.

Около казусите на "Емко" и "Дунарит" отново очакваната шайка кресливци и хвалипръцковци, които от всичко разбират, побързаха да обвинят държавата, че затривала ВПК. Смешно и нелепо, комична позиция, защото, както написах и по-горе, години наред е публична тайна, че правилата за безопасност много-много не се спазваха и в сигурността на тези производства не се инвестираше.

Разбира се, когато белята не е станала - акъли много. Майстори сме да генерализираме, без да държим сметка за фактите и обстоятелствата. Но в този бизнес грешките се плащат с кръв. Предприятията от оръжейната индустрия трябва да продължат да работят, да им се помага, нека произвеждат, нека печелят, нека осигуряват работа и високи доходи, без значение дали са държавни или частни. Но само при едно единствено условие - да се спазват точно и стриктно правилата за сигурност! Нищо повече. Другото е покер с дявола.



Последно в На фокус


Арх. Здравков: Строителният бум на жилища ще е до 2019-а

Има бум в строителството в София, но няма данни за срив на пазара. Голям е интересът към три района, каза главният архитект на столицата в интервю за Дир.бг.