Страховете на германците от дъмпинг на заплатите в страната нарастват, пише Дойче Веле. Отваряйки пазара си на труда, Германия изпълнява всъщност едно основно право на гражданите в ЕС - свободното придвижване на работна ръка. Става дума най-вече за ниско квалифицирани работници.

В резултат на предишни решения на германското правителство от няколко години пазарът на труда е отворен за специалисти с висше образование, включително и за граждани на България и Румъния. Притокът на нискоквалифицирани работници от чужбина обаче поражда не от вчера опасения от дъмпинг на работната заплата. Факт е, че източноевропейците са готови да работят срещу далеч по-ниско от обичайното в страната заплащане.

"Германците няма от какаво да се страхуват", заяви наскоро говорителка на министерството на труда. От 2004-та до 2007-ма година във Федералната република са дошли на работа едва 116 хиляди души от централноевропейските страни. Това няма да се промени значително от 1 май тази година, казват експертите от германското министерство на труда. Точно обратното - притокът на източноевропейци ще намали недостига на работна ръка. В това е убеден Съюзът на работодателите в Германия, който все пак препоръчва контролиран достъп на източноевропейците до местния пазар на турда.

Ръководителят на Института за пазара на труда Йоахим Мьолер препоръчва дори целенасочено привличане и квалифициране на източноевропейци. "Не бива да си правим илюзии, че към нас ще се засили цяло ято квалифицирани работници и инженери", предупреждава Мьолер. Според него най-вероятно в Германия ще пристигат около 100 хиляди източноевропейци годишно. Тази цифра обаче няма да има почти никакво влияние върху пазара на труда. "Опасността, според нас, е не в свободното придвижване на работна ръка, а в свободното предлагане на услуги", обяснява Йоахим Мюлер.

Според европейското право трудов договор, сключен в друга страна от ЕС, е също толкова валиден както и всеки германски трудов договор. А това означава например, че литовска фирма, която плаща на работниците си по 3 евро на час, може да ги изпрати на работа в Германия при същите условия. Ето защо германските синдикати настояват за въвеждане на минимална работна заплата, която да важи както за германските, така и за чуждите работници. Впрочем на подобно мнение е и съюзът на работодателите в Германия.

В правителството обаче все още няма единно мнение по въпроса. Надеждите са, че минималната работна заплата все пак ще бъде въведена в поне някои браншове и по отношение на хората с краткосрочни договори. Великобритания например е натрупала достатъчно опит в това отношение. Тя отвори пазара си на труда още през 2004-та година. В страната обаче има минимална работна заплата за всички браншове. За периода от 2004-та до 2007-ма година броят на източноевроепйците във Великобритания се е увеличил от 12 хиляди на над 600 хиляди.