Българите не искат хора от ДС във властта

15:43 | 8 февруари 2010 | Общество / Таня Тодорова

Според Екатерина Бончева към някои досиета имало прикрепени бележки с указания
Сн.: БГНЕС

Голяма част от българите не искат хора, свързани с Държавна сигурност (ДС), да участват във властта. Това се посочва в изследване на НЦИОМ относно интереса на обществото към отварянето на досиетата.

Данните от проучването бяха представени от Веселин Стойнев по време на кръгла маса "Правото да знаем и разкриване архивите на ДС", съобщи БТА. Проучването е правено през 2008 г. и 2009 г. и данните са показали, че 60 процента от хората не приемат участието във властта на лица, свързани с ДС, а 40 на сто от анкетираните смятат, че информациите за агентурното минало на граждани с публични позиции трябва да бъде огласен.

Трайна липса на обществен итерес към архивите на ДС посочват данните от проучването. Близо 2/3 от хората не се интересуват от досиетата. Най-консервативни към ДС са избирателите на БСП, а най-заинтересовани са поддръжниците на ДСБ. Не се интересуват категорично от досиетата най-младите до 29 г. и най-възрастните над 59 г.

Повече от 3000 души са посетили читалнята на комисията от създаването й през 2007 г. За периода 2007 г. - 2009 г. над 7500 души са подали заявление за достъп до документи от архива на бившата ДС. Проверени са 86 576 граждани, като е установена принадлежност на 2 616 от тях. това съобщи председателят на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност към ДС Евтим Костадинов.

Членът на комисията за разкриване на досиетата Екатерина Бончева каза, че по време на работата си комисията е трябвало да се пребори с няколко пропагандни тези - за напълно унищожената документация на ДС, за заплахата за националната сигурност и твърдението, че членове на БКП не са вербувани за сътрудници и за щатни служители.
Бончева посочи, че при работа с определени досиета са намирали прикрепени към тях картончета с указание при справка тя да се връща чиста или без резултат. По думите й такива бележки са поставяни между 1995 г. и 1998 г.

Секретарят на комисията Румен Борисов посочи, че е положително влизането в библиотеката на комисията на млади специалисти по история. Журналистите започнаха по-сериозно и задълбочено разследване на проблема, каза Борисов и допълни, че медиите и хората са решили, че е време да се прави анализ на изминалия период.