Римска Сердика възкръсва в центъра на София

18:56 | 11 ноември 2009 | Политика / Лилия Чалева

Една от най-големите ще е дворецът на император Константин Велики, който е скрит под хотел ”Шератон”
Сн.: Bulphoto

Римска Сердика може да възкръсне в центъра на днешна София догодина. Такива са плановете на столичния архитект №1 Петър Диков.

Идеята е руините да бъдат разкрити, реставрирани и да станат историческа атракция. Една от най-големите ще е дворецът на император Константин Велики, който е скрит под хотел "Шератон", предаде Стандарт нюз.
Два са вариантите, които обсъждат архитекти и археолози. Единият е древната главна улица на града да бъде под стъклен похлупак. Другият е да остане под земята, за да се върже с вече адаптираните антични находки пред бившия партиен дом. Така днешното ларго ще има свой подземен вариант, който без съмнение ще бъде атракция за всички посетители на столицата.
В момента главният археолог на общинска фирма "Стара София", д-р Константин Шалганов, работи върху откриващите се руини в района на паркинга пред ЦУМ, където се извършват строителните работи на столичното метро.
Според него резиденцията на император Константин е обхващала и пространството от "Шератон" под бившия кореком на улица "Калоян". Това е съвсем нормално за епохата, доколкото римляните са ценели изключително минералната вода. А точно под хотел "Рила" са прочутите Константинови бани, твърди ученият. Според д-р Шалганов освен остатъци от римската епоха, пред Президентството ще излязат и находки от османско време.
На Флавий Валерий Аврелий Константин (280-337), както е пълното име на първия християнски римски император, принадлежи фразата "Сердика е моят Рим". Според хронистите той дори е имал намерението да премести столицата на империята от Рим в Сердика, но в крайна сметка надделява стратегическото разположение на днешния Истанбул. Но и тогава императорът е прекарвал лятото с целия си двор в Сердика в своята резиденция, откъдето е управлявал империята си. Затова през IV век дворецът е заемал цял квартал на града, известен чак до ХVII-ХVIII век като "Константинов квартал". Той бил разположен между днешните улици "Калоян", "Позитано", "Леге" и южно от Президентството.
През ХIII век това, което е оцеляло след многобройните варварски нашествия и войни, е превърнато в градската резиденция на българския севастократор Калоян. Предполага се, че малката църква "Св. Николай" под сградата на бившия кореком е била негов семеен параклис.
Днес от блясъка на римска Сердика над земята се вижда сравнително малко - портата на крепостта в подлеза между Президентството и Министерския съвет, ротондата "Св. Георги" в двора на Президентството, част от античните стени и средновековната църква "Св. Петка Самарджийска" в подлеза пред бившия ЦУМ и, разбира се, църквата "Света София".
Друга част от стените на крепостта и средновековната църква "Св. Спас" са консервирани под сградата на "Булбанк". Ако проектът за реставрация и адаптация на това, което е оцеляло от Константиновия дворец под ларгото се осъществи, древна Сердика ще възкръсне с пълния си блясък.