Изравняват цената на хляба

11:41 | 12 октомври 2009 | Бизнес / Лилия Чалева

Хлебопроизводството е бизнес за около 700 млн. лв. годишно
Сн.: БГНЕС

Тенденцията на пазара на хляб и хлебни продукти е за изравняване на цените спрямо цените на хляба в големите градове, съобщи Борис Инчев, председател на УС на Браншовата камара на индустриалните хлебопроизовидтели и сладкари в България.

Инчев даде за пример цените на масовия хляб в София - 65-70 стотинки и каза, че това ще е определящо за изравняването на цените в цялата страна, предаде БТА. Става въпрос за изравняване на цените между хлябовете от един и същи вид, докато в цените на различните видове хляб ще има все по-големи разлики, уточни той. Пазарът дава възможност на производителите да предлагат и специални видове хляб на по-високи цени, посочи председателят на браншовата камара.
По думите му процесът на изравняване на цените на хляба е обективен и се налага от присъствието на големите търговски вериги на пазара. На веригите не може да се противодейства, това е най-могъщата икономическа структура на пазара. Надяваме се обаче да запазим бранша на хлебопроизводителите в български ръце, защото ако хлебопекарните станат собственост на веригите, те няма да са български, коментира Инчев.
Той посочи, че хлебопроизводството е бизнес за около 700 млн. лв. годишно, но не е възможно да се каже с колко са намалели оборотите заради кризата. Налице е намаляване на търсенето на хляб с около 2% годишно и това е трайна тенденция, посочиха от браншовата организация.
Николай Тапаров, президент на "Нилана", посочи, че индустриалните производители на хляб отдавна са направили сериозни инвестиции в бранша и така могат да снижават разходите си, а производители, които не са инвестирали досега в по-модерни съоръжения, просто излизат от пазара. Не съм съгласен, че индустриалните производители продават некачествен хляб, всички са внедрили модерни системи за проверка на качеството, заяви още Тапаров.
Инчев коментира в отговор на въпрос, че никой не може да определи точно процента на сивия сектор в хлебопроизводството, но той според него не надвишава 30%.
От браншовата организация посочиха като мерки за ограничаване на сивия сектор контрол върху размера на реално плащаните заплати, на контрол върху реалните обороти и върху санитарно-хигиенните изисквания в хлебопроизводството. Трябва точно да се спазва технологичната документация и РИОКОЗ да проверява дали се работи по обявената от производителя рецептура, каза Борис Инчев. Той предложи да се въведат по-разширени етикети на хляба, в които да е описано цялото съдържание на готовия продукт. Хлябът е един от най-нискорисковите продукти, в него по правило има само брашно, вода, мая, сол и подобрител, като това не е оцветител или консервант, заяви Инчев.