Запазена марка ще ”издава” хубавия хляб

16:31 | 25 септември 2009 | Бизнес / Елица Петрова

Браншовиците настояват за минимална цена на хляба
Сн.: БГНЕС

Хлебопроизводители предлагат да се въведе минимална защитна производствена цена на хляба, която за хляб от 700 грама не би трябвало да бъде по-малко от 80-90 стотинки.

Това съобщи Мариана Кукушева, председател на Федерацията на хлебопроизводителите и сладкарите в България, цитирана от БТА. Тя отбеляза, че това са разчети към днешна дата, като трябва да се имат предвид промените в цената на брашното. Според нея въвеждането на цената ще извади "на светло" т. нар. "сив сектор" в бранша, който по думите й е 60 процента.
Кукушева посочи, че "сивата икономика" се изразява в необявени продажби, суровини, които се движат без фактура, неплащане на осигуровки и данъци, както и че много от фирмите произвеждат тестени и сладкарски изделия без да са регистрирани по Закона за храните.
Общо 460 000 тона брашно е изтъргувано за миналата година по документи, а за да се изхрани населението, е необходим един тон, заяви Кукушева. Тя посочи за пример Гърция, където е въведена минимална защитна цена и съответно "сивият сектор" е само 2 процента. Там тази цена на хляб от 500 грама е 2.20 евро. С въвеждането на същата мярка и у нас ще можем да говорим за качество и безопасност на хляба, отбеляза Кукушева.
Реалната цена на хляб от 750 грама в момента е около 1.20 лв. и според прогнозите на производителите тя ще се запази до следваща реколта. Печалбата на производителя от една бройка е между 2 и 3 стотинки. На пазара обаче може да се намери и хляб от 35 стотинки, твърди председателят на федерацията Мариана Кукушева.
Общо 68 вида хляб има на българския пазар. Дали обаче наистина има разлика между тях и кой ще гарантира качеството на хляба в цялото му разнообразие - от ръжен и пълнозърнест до традиционния за българите бял хляб - не се знае, защото липсва какъвто и да е контрол, категорична е Мариана Кукушева. Тя обвързва проблема със сивата икономика, формирането на цените на хляба и неговото качество. Качеството изисква труд, а трудът не е безплатен. За да можем да го плащаме, трябва да има цена, са аргументите на експерта.
Липсата на законодателен контрол върху доставните цени на хляба може да ни превърне в "бананова република", смята Кукушева. За големите търговски вериги, настанили се у нас, вече сме такива, категорична е тя. Това е така, защото - голяма част от предлаганите продукти са на "ръба" на годността. Както е тръгнало освен замразен хляб от Китай, скоро ще се изхранваме с хляб, внесен от Румъния и други съседни държави. Какви са пречките това да не стане, запита риторично Кукушева.
От 1 ноември ще бъде въведена запазена марка за качеството на изделията и тя ще бъде отбелязана в етикетите на всички членове на федерацията. Така потребителите ще могат да разпознаят продукта, заяви председателят на организацията. Може би тогава ще излезем от имиджа си на държава, чието население яде най-лошия хляб в Европа.
Междувременно от Министерството на земеделието и храните съобщиха, че министър Мирослав Найденов ще поиска от министъра на финансите Симеон Дянков съдействие за съвместни проверки на производителите на брашно и хляб. Проверките ще бъдат извършени от Националната служба по зърното и фуражите и Националната агенция по приходите. Службата по зърното и фуражите ще следи за качеството на продукцията, докато НАП ще изисква документи за платени данъци, такси и съответствия на оборотите с наличната продукция и складови запаси. Целта на проверките ще бъде намаляване на сивата икономика в сектора и гарантиране на качеството на брашното и хляба за потребителите.