транZит
След 5-10 мин при нас дойде мъж и без да ни се представя ни изгони с груб тон. Поискахме да ни се легитимира. Видимо ядосан извади карта на служител на Национален парк Пирин. Всячески се опитваше да закрие името и снимката си и да не ни я показва отблизо. Отново помолихме да ни покаже картата си и Ивайло Начев посегна към документа, за да го види. Мъжът го удари през ръката. Все пак видяхме името – Иван Дрънков. Отново ни се развика с думите: „Всеки ден се разправям с идиоти като вас. Ще ви гоня като плъхове. Веднага се махайте от очите ми. Отидете някъде където няма да се виждате от заслона.” Отвърнахме, че само ще си починем за малко от дългото ходене и ще си ходим. Иван Дрънков се прибра в заслона.
Всеки момент щеше пак да завали. Разпънахме палатките на известно разстояние от заслона, зад един хълм, където не се виvдахме от заслона. Стъмни се и заваля силно. Вечеряхме в нашата палатка (на Виолета и Ивайло Начев). Започнала беше и гръмотевична буря, която премина в много силна градушка.
Към 23 ч. бурята позатихна и Ралица и Ивайло Цветков се прибраха в тяхната палатка и 10-15 минути по-късно си бяха легнали. Аз и Ивайло Начев още бяхме будни. След няколко минути чухме вика на Ралица – „Бягай, Иво, бягай”. Ивайло Начев изскочи от нашата палатка, а след него и аз. Бяхме с фенери и видяхме Иван Дрънков и още четирима млади мъже с тояги. Удряха Ивайло Цветков с тоягите по главата и тялото. Главата и лицето му бяха в кръв и трудно стоеше прав. Бяха ги ударили няколко пъти през палатката докато спят. Ралица и Ивайло са помислили че пада гръмотевица и Ивайло Цветков е подал главата си навън. Последвал е силен удар с тояга в главата, нанесен му от Иван Дрънков.
Когато нападателите видяха мен и Ивайло Начев Иван Дрънков и още един от мъжете дойдоха. Дрънков удари Ивайло Начев с тоягата в главата и го събори на земята. Продължи да го удря.
Разбирайки, че не смеят да удрят мен и Ралица и двете се опитвахме да не се отделяме от Ивайло Цветков и Ивайло Начев. Легнах върху Ивайло Начев, за да го предпазя. И двете крещяхме и се молехме да спрат побоя.
След известно време (може би 15-20 мин) ни казаха да си събираме багажа и да се махаме нанякъде. Отново валеше силно, палатките бяха наритани и изпочупени, багажа разпилян, бяхме боси и мокри. Състоянието на Ивайло Цветков беше силно притеснително, имаше голяма рана на главата, целият беше окървавен и всеки миг щеше да припадне. Най-близката хижа („Демяница”) беше на 3 ч. пеша дневно ходене при нормални условия. Разтревожена за това къде и как ще оцелеем през ноща, Ралица молеше да ни пуснат в заслона. Нападателите ни заведоха вътре, където ветеринарен лекар оказа първа помощ на Ивайло Цветков. Заслона беше пълен, но будни бяха само хора, очевидно приятели на Иван Дрънков. Той им обясни, че ни е намерил по пътя паднали по камъните. Не посмяхме да отречем и кажем за случилото се, страхувайки се за здравето и живота си. Легнахме на пода в столовата и към 06:00 ч. сутринта си тръгнахме от заслона. Ивайло Цветков все още беше в тежко състояние и слизането до х. „Демяница” беше дълго и трудно. Веднага се прибрахме в София и отидохме в Пирогов.
На 08.07.2008 Ивайло Цветков, Ивайло Начев и Ралица Кукушева получиха Съдебни медицински удостоверения съответно с номера: 790/2008, 791/2008 и 792/2008 В същия ден е подадена жалба/оплакване до Софийска Прокуратура № 32070
Четейки многобройните коментари във форумите, в които вече се обсъжда описаното, разбирам че това далеч не е първият и единствен подобен случай, в който главно действащо лице е Иван Дрънков. Над 20-39 души до момента споделят за извършвани от него недопустими действия и са готови да свидетелстват срещу него.
Вижте снимки от злощастната вечер и последствията от нея
Коментари (0)
Напиши коментар
