Това съобщи пред Дир.бг проф. Лъчезар Аврамов, който е в контактната група за преговори с МОН и правителството за постигане на политическо споразумение.

От миналата есен БАН започна серия протести за по-високи бюджет и заплати. Резултатът от протестите дойде едва в началото на януари, когато  след преговори с протестиращите правителството отпусна допълнително 15 млн. лв.

Парите са отпуснати за повишаването на заплатите, като на практика те ще скочат средно с 20%. Разпределението им е  80% на "калпак", а 20% - според личния принос и резултатност на учения. Така на практика ръстът в заплатите ще бъде между 15 и 25 процента и ако един доцент взима 700 лева заплата, то възнаграждението му ще скочи от 105 до 175 лв.

"Надявам се, че служителите в БАН ще получат новите си заплати през март", каза проф. Лъчезар Аврамов, който е и член на Настоятелството на БАН.

Дали оценката при разпределянето на парите според заслуги няма да предизвика недоволство сред учените в БАН, ще стане ясно, когато видят фишовете си.

"Ако всички са недоволни, значи сме постигнали успех", коментира проф. Аврамов по повод разпределянето на 15-те милиона лева.

Трябва да се знае, че тези 15 млн. лв. са само част от исканията на БАН, които поставихме пред кабинета, допълни ученият. Сред тях са нов подход при финансиране на учените и научната дейност, както и поддръжката на научната инфраструктура, която не е собственост на Академията, да се поеме от държавата.

От БАН предлагат още заплатите да скочат двойно с Бюджет 2019 г. като се обвържат със средната заплата за страната. Искането вече е представено пред ресорния министър Красимир Вълчев.

Проф. Аврамов припомни, че вече два пъти в НС е внасяно предложение да се обвържат заплатите на учените към минималната заплата за страната  (МРЗ) като възнаграждението на асистент да бъде 2 МРЗ, на гл. асистент - 3 МРЗ, на доцент - по 4 МРЗ, а на професор - по 5 МРЗ.

Само заради това, че бяха внесени от опозицията, те бяха отхвърлени, без аргументи, нямаше и коментари, че те са твърде големи, каза проф. Аврамов.

Сега от БАН обаче предлагат заплатата на учените да е обвързана със средната заплата с аргумента, че никой не си обвързва заплатата с МРЗ, тя е административна мярка, която е политическа, а средната е икономическа статистическа величина.

"И сега, ако нашият министър на образованието Красимир Вълчев, който изглежда доста разумен мъж, наистина се ангажира да го предложи под собствено име като министър и получи подкрепата на мнозинството, тук има голям шанс, това да се случи", коментира проф. Аврамов.

Така заплатите ще скочат двойно, но пак ще си останат най-ниските европейски заплати за учени.  Доцентът ще получава две хиляди лева, което е две средни заплати, което съответства на европейските критерии и стандарти. Даже заплатата му ще скочи два пъти и половина, защото сега един доцент средно взима 700 лева заплата, сочат сметките на ученият.

По думите му това е и в предложението за политическото споразумение на БАН с правителството.

"Сега това сме го направили в рамките на разговори с министъра т.е. в контактната група. Когато започне бюджетната процедура ще искаме това да бъде заявено официално", поясни Аврамов.

Той отбеляза, че до 30 юни приключва първа фаза на бюджетната процедура, в която реално стават ясни 99% от параметрите на бюджета за догодина, след това е късно за такива промени. Затова всякакви бюджетни преговори след 30 юни са абсолютно излишни.

От БАН ще настояват за бюджет от 180 млн. лева.

"В момента бюджетът е 98 млн. лв., заедно с тези 15 млн. лв., които правителството отпусна допълнително след протестите в БАН. А лично аз, като човек от контактната група, ще настоявам да стане 180 млн. лв., като ще направя съответната обосновка", поясни професор Аврамов.

На въпрос дали затишието сега в БАН може да се превърне в буря, то ученият отбеляза, че е възможно, ако не чуят гласът им за бюджета догодина.
А това ще стане ясно в рамките на председателството ни на ЕС, категоричен е той.

Проф. Лъчезар Аврамов е убеден, че крайно време е науката да влезе във фокуса на общественото внимание у нас.

"Досега това не се случваше, защото определени политици непрекъснато развиват тезите, че това са хора, които се занимават с каквото си искат, че са търтеи и ако са умни, да си намерят пари от бизнеса. А трябва да се знае, че  има три елементарни условия за съществуването на науката в съвременната държава - наличието на определен брой учени от различните възрастови групи, на инфраструктура и средства. Само че хората, които взимат решения, са дотолкова неграмотни, че  не знаят къде се намираме и вместо да питат, изказват мнение", коментира проф. Аврамов.

По думите му, ако това се разбере, ще има бъдеще за учените в България.