"Нарасналият интерес на ЕС към региона показва, че има позитивен политически климат за разширяване на съюза. Председателството на България е отличен шанс да се възползваме от този климат", каза Иванов в разговор с българския посланик в Скопие Иван Петков.

Преговори с Македония обаче не могат да започнат засега.

Защо не могат

Спорът за името от години блокира кандидатурата за членство на Скопие в Европейския съюз и НАТО. Гърция не приема конституционното име Македония, а нарича съседката си Бивша югославска република Македония (БЮРМ). Това е и името на държавата в ООН.

Доскоро Гърция не искаше и да чуе за името Македония въобще. Но все пак се придвижи напред и склони на “съставно име“, в което да присъства „Македония“. Може би „Нова Македония“, „Северна Македония“ или „Горна Македония“, както предлага ООН, с посредничеството на която се водят гръцко-македонските преговори.

"Не е абсурдно терминът Македония да бъде включен в едно сложно име, с географско или времево определение, "така че да бъде ясно, че никой няма претенции за територията или историята на други народи", заяви гръцкият премиер Алексис Ципрас, подчертавайки обаче, че сега географската област Македония е разделена между три държави.

Терминът "Македония" не е изключителна привилегия на Гърция, тъй като става дума за един голям географски район. Следователно този термин трябва да се използва от двете страни (в случая спорещите) при равни условия, смята Атина.

Правителството на Ципрас обаче е под силен вътрешен натиск. Спорът за името изкара на солунските улици хиляди хора, категорични, че думата "Македония“ не трябва да присъства в нито един от вариантите за име на съседката им. "Македония означава Гърция". "Македония е една и е гръцка", смятат местните хора.

Вестник, който се смята за близък до гръцката църква и десни партии, даже „подели“ сегашна Македония между Албания, Гърция, Сърбия и България.

У нас ВМРО реагира остро, че днешна Гърция иска да си присвои името Македония. Ние в България също можем да проявяваме претенции към тези имена и места. Но не го правим, защото смятаме, че пътят днес е другарство и великодушие, а не спънки, изтъкнаха от българската партия.

България може да допринесе за решаване на спора между Атина и Скопие за името на Македония, прогнозира по БНР Дейвид Макалистър - председател на външната комисия в Европейския парламент и докладчик за напредъка на Сърбия.

Както е известно придвижването към ЕС на Западните Балкани е приоритет на българското европредседателство. Когато говори за това, премиерът Бойко Борисов изтъква Договора за добросъседство между България и Македония и европейското бъдеще на Република Македония, за което щял да работи.

Засега обаче България може да предложи само надежди за уреждане на спора с Гърция и задълбочаване на сътрудничеството и инфраструктурна свързаност в региона.

Каква е алтернативата

Пред българския посланик в Скопие президентът Георге Иванов подчерта, че перспективата за членство в ЕС е единствената гаранция за стабилност, сигурност и просперитет на Македония. Той отбеляза, че отлагането на преговорите за членство в съюза е непродуктивно, действа демотивиращо и създава напрежение в македонското общество.

Сигурно има основания държавният глава да твърди това. Да си спомним миналогодишната ескалация на кризата в Македония, когато европейски и американски високопоставени лица многократно са пътували до Скопие, за да решат безизходицата. Подходът им е бил знак за значимостта, която те придаваха, за да не бъде загубена играта в страната в интерес на Русия, пише днес Кс. Куналаки в гръцкия „Катимерини“.

Издигането на Зоран Заев до избраник на ЕС и САЩ разтревожи Москва - показателни са нейните неотдавнашни напътствия към Атина за неотстъпление, дошли от устата на външния министър Сергей Лавров, добавя авторът.

Европейски лидери смятат, че поражението на (бившия премиер Никола) Груевски (ВМРО-ДПМНЕ) е създало рядък шанс пред Македония. Остава обаче големият въпрос: какво правим със системата, която той наложи след своето над 10-годишно управление? Система, в която доминираха корупцията, шуробаджанащината, клиентелизмът и национализмът. Система, която контролираше съдебната власт, всяваше страх и ограничаваше свободата на гражданите и медиите, отбеляза неотдавна в Дойче веле авторът Борис Георгиевски.

В страната тези дни направиха крачка напред към туширане на напрежението в обществото – приет бе законът за двуезичността, с който албанският става официален език на цялата територия.

Опозицията от ВМРО-ДПМНЕ обаче не участва в работата на парламента в знак на протест срещу арестуването на петима техни колеги и други граждани за участие в инцидентите в парламента на 27 април миналата година, след като за председател на Събранието бе избран албанецът Талат Джафери.

Вътрешните проблеми пред проевропейски настроените Иванов и Заев едва ли имат край, какъвто може би се вижда по спора за името на страната им.