Точно в 10.30 ч. мотрисата тръгва от Централна гара до площад "Славейков". Маршрутът е специално избран, защото е най-представителният. Продавали се два вида билетчета - за първа и втора класа с цена 15 и 10 стотинки. 

Оказало се обаче, че софиянци изпитват страх от новото превозно средство.  По това време в града живеят около 68 000 души.

В спомените си художникът Никола Танев разказва за вълнуващите начални стъпки на софийските трамваи:

Първия и втория ден возенето в софийските трамваи беше безплатно, но хората се бояха и трамваите се движеха празни, ако не се смятахме ние с Методи, които първи дадохме знак да спре вагона и като се метнахме вътре...чак вечерта слезнахме. Мъчно се научиха софиянци да се возят на трамваи". 

Писателят Иван Вазов пък се престрашава чак на 9 февруари 1901 г. да се качи на трамвай. Тогава е открита и линията до НДК, а месец по-късно трамваи тръгват и към Подуяне.

Макар в три разказа от сборника "Пъстър свят" да го описва, той не е особено добронамерен. Патриархът на българската литература пише: “Какво ахкане и негодувание у всички софиянци, когато гледаха запречкването със стълбове софийските мегдани и улици за нуждите на електрическото осветление и на електрическия трамвай и замрежването въздуха с тая паяжина от медни жици!"

Така през първите месеци трамваите трудно надделявали срещу ползваните от софиянци файтони, конски омнибуси и каруци.

На 1 април 1901 г. тръгва трамваят към Княжево - любимо място за разходки на софиянци. 

В книгата си „София разказва” Христо Бръзицов описва: "Особено забавно трагичен бе трамваят за Княжево. Той даваше на карикатуристите много хляб, защото често се занимаваха с него. Речеше ли да тръгне от площад „Света Неделя”, за петдесетте места на вагона воюваха няколкостотин граждани с жените си и децата си, особено в празнични дни. Това вече бе материал и за медицинските служби". 

Общо по столичните улици се движат 25 мотриси и 10 ремаркета. Те вървят по 6 трамвайни маршрута с обща дължина на линиите 23 км единичен коловоз.

Изградената от белгийския концесионер трамвайна мрежа е със следните линии: От гарата през Шарения (Лъвовия) мост до днешния площад "Славейков" ; Цариградската линия; Княжевската; Подуянската; Алабинската и т.н. Първите трамвайни вагони са малки, двуосни, с два мотора по 18 kW и открити платформи, заградени с метални решетки. Салонът е разделен на първа и втора класа. Ремаркетата са открити, като пътниците се качват и слизат отстрани, а кондукторът ги обикаля по специална пътека - стъпало.

С увеличаването на пътниците през 1908 г. се доставят нови трамваи: "Сименс" - двуосни мотриси-12 броя, разделени на две класи и 6 четириосни мотриси "Цепелин" с два мотора по 33 kW. 

През 1916 г. Столичната община започва процедура по отнемане от белгийското дружество на експлоатацията на трамваите, като окончателното прехвърляне на предприятието продължава до 18.02.1927 г. Тогава е организирана и обзаведена "Главна техническа работилница" на територията на депо "Мария Луиза".

Тази година - 1927 г. се приема годината на създаването на предприятие за ремонт, възстановяване и преустройство на трамвайни мотриси и ремаркета. От 1924 г. до 1938 г. , когато са доставени последните трамваи от внос.

На базата на натрупания опит от ремонт, като са използвани шасита на бракувани трамваи, през 1931 г. под ръководството на инж. Кардалев се произвеждат първите български ремаркета, а през 1935 г. са били построени изцяло 12 ремаркета.

Година по-късно започва производството на първите български двуосни трамвайни мотриси с вносни контролери и мотори, а в края на 1951 г. техническата работилница се обособява като самостоятелен завод.