Побеждаващите спортисти - а такива (Пхенян) е имал много през годините, могат да се използват, за да носят слава на страната и нейните боготворени лидери.

Провалите обаче могат да накърнят образа, който режимът иска да си създаде, и това е особено болезнено, когато пораженията идват от заклетите врагове - Япония, САЩ или Южна Корея. Ако Северна Корея наистина вземе участие в зимната олимпиада в южнокорейския град Пьончан, това ще бъде разчупване на дипломатическите ледове между двете страни, които формално все още са във война.

За Северна Корея, която си разменя обиди и заплахи с Вашингтон и Сеул заради неотдавнашните си ядрени и ракетни опити, на карта ще бъде заложена националната й гордост, макар че само двама нейни спортисти са успели да се класират за участие в зимните Игри.

Северът участва в зимните олимпиади от 1964 г., а в летните - от 1972-а, но страната, меко казано, не блести с особени успехи. Тя е спечелила общо 56 медала - 16 от тях златни.

Като съотношение между броя на медалите й от летните олимпиади към БВП, тя заема 7-о място в света. Повечето от медалите са от спортове като борба, вдигане на тежести, джудо и бокс. А от зимни олимпиади тя има само два медала.

Загубите не се показват по телевизията

В Северна Корея спортните събития почти винаги се излъчват на запис - в случай, че резултатът не е благоприятен за Пхенян. На Азиатските игри през 2014 г. се стигна до случай с възможно най-голям залог. Мъжкият футболен отбор на страната достигна до финала и трябваше да се изправи срещу Южна Корея - смъртния враг, който при това бе и домакин.

Имаше огромна пропагандна кампания, но в крайна сметка Северна Корея триумфира с 1:0, като победният гол бе отбелязан в допълнителното време. Новината за мача бе игнорирана (в Северна Корея).

Какво става, ако загубиш

Елитните спортисти се радват на почит в Северна Корея. Ако спечелят на олимпиада, те могат да бъдат наградени с коли и дори апартаменти. За тях се устройват победни шествия, а успехите на медалистите се обясняват с огромната щедрост и грижа на севернокорейската система и, разбира се, лично на славните й лидери.

Говори се, че лошо представили се спортисти са били изпращани в затворнически лагери, но анализатори предупреждават, че тези слухове не са потвърдени.

"Загубите, поне през последните десетилетия, водят до критики. Държавата все пак разбира, че ако започне да изпраща спортисти в концлагери, скоро ще остане без спортисти, - каза Фьодор Тертицки, анализатор от специализирания сайт за новини от Северна Корея - NK News. - Доколкото зная, в днешна Северна Корея, дори ако те загубят катастрофално, няма да бъдат изключени от партията (но ще трябва да си направят силна самокритика на следващото идеологическо събрание)."

Нещата може и да са се променили през последните години, но един джудист, който загуби на финала на Азиатските игри в Пекин през 1990 г., а по-късно избяга (от Северна Корея), каза, че е бил изпратен да работи в каменовъглена мина заради загубата.

Освен това, изглежда, че не е имало никакви случаи на бягства на спортисти по време на олимпиади. Подобно на дипломатите, семействата на спортистите остават в родината и са уязвими, ако някой спортист реши да забегне.

Бойкоти и бомби

Много страни от комунистическия блок, включително Северна Корея, последваха примера на Съветския съюз и бойкотираха олимпиадата в Лос Анджелис през 1984 г., която пък се състоя след организирания от САЩ западен бойкот на московската олимпиада през 1980 г. в протест срещу съветската инвазия в Афганистан.

През 1988 г. обаче за домакин на лятната олимпиада бе избрана южнокорейската столица Сеул и това направо вбеси Пхенян. Той поде кампания да се промени мястото на игрите или поне двете Кореи да ги организират съвместно, казва Тертицки.

Като част от подмолните методи за саботаж срещу Юга, агенти на режима взривиха самолет на южнокорейската авиокомпания през 1987 г. и убиха 115 души. Агентката на Северна Корея, която взриви самолета, заяви пред Би Би Си през 2013 г., че нейните началници й казали, че този акт "ще предизвика хаос и смут в Южна Корея" и "ще бъде голям удар за революцията".

Разчупване на леда

Ако Северът наистина вземе участие в Пьончан, надеждите на страната ще легнат на плещите на единствените двама нейни класирали се спортисти - двойката по фигурно пързаляне Ким Джу-сик (на 25 г.) и партньорката му Рьом Те-ок (на 18). Техният канадски треньор разказа, че попаднали при него като "необработен диамант", но добави пред Ройтерс, че "съкровената им мечта е да станат световни шампиони".

Някои анализатори виждат в живия интерес на севернокорейския лидер Ким Чен-ун от предстоящата олимпиада маневра, с която да подобри репутацията на страната след многомесечно дрънкане на оръжие срещу САЩ на фона на ракетните опити. А за Южна Корея участието на Севера в игрите е шанс да се гарантира, че олимпиадата ще премине без саботиращи оръжейни опити от страна на Пхенян.

Предложението на Ким се разглежда също и като опит да се вбие клин между Сеул и неговите съюзници във Вашингтон, които се опитват да принудят Пхенян да прекрати ракетната си програма чрез кампания с максимален натиск.

* Превод за БТА на Васил Сотиров.