Застраховането се крепи на идеята, че застрахователите обединяват всички застраховани, които са подложени на еднакви рискове, за да могат да разпределят загубите.

За да имате полза от участието си, трябва да имате информация какво е това и как ви помага.

1. Каква е същността на застраховането?

Същността на застраховането е да подпомага дейността по управление и минимизиране на риска. Хората искат да намалят рисковете си. Интересът им се измерва с размера на застрахователната сума. Например ако искате да сключите застраховка КАСКО на автомобила си, то вашият интерес (застрахователна сума) се определя от стойността на автомобила.

Нека предположим, че току що сте закупили автомобила си. Тогава застрахователната сума ще бъде равна на стойността, която сте заплатили по фактура. За да се задължи застрахователят да поеме отговорност по поемане на рискове свързани с автомобила, ще трябва да заплатите определена застрахователна премия. Това всъщност е цената на това да прехвърлите вашите рискове на застрахователя. В резултат застрахователят се задължава да обезщети (възмезди) при настъпване на застрахователно събитие собственика на автомобила.

2. Какви застрахователни продукти предлагат застрахователите?

По своята същност застрахователните продукти са двустранни писмени договори, с които се установяват правните отношения между застрахования и застрахователя. Българското законодателство разделя застрахователните продукти в две големи основни групи – животозастраховане и общо застраховане. Това разделение се прави на основа на застрахованите рискове и застрахования обект. Освен това застраховките могат да бъдат задължителни и доброволни. Може да се говори и за принудително застраховане. Пример на подобен тип застраховане е имуществената застраховка на ипотекирани имоти при получаване на ипотечен заем. Пример за задължително застраховане е застраховката “Гражданска отговорност на автомобилистите”.

3. Какви рискове могат да се застраховат?

За да може да бъде застрахован един риск обикновено той трябва да отговаря на седем общи характеристики:

Голям брой на изложени на подобен риск обекти.

Тъй като застрахователните компании разчитат на обединяването на ресурси, в общия случай застрахователни полици се предоставят на индивидуални членове на големи групи. Един пример-имаме купчина от 100 ябълки. Според закона за големите числа е вероятно средното тегло на 10 ябълки взети от този куп да е много по-близо до средното тегло на стоте ябълки отколкото следното тегло на само 3 ябълки взети от купа. Пренесено в застраховането това означава, че застрахователят е в състояние да изчисли вероятните загуби от дадено застрахователно събитие така, че те да са възможно най-близко до реалните.

Загубата трябва да е определяема.

Загубата трябва да е възможно да бъде определена по време, място и причина. Лесни примери за подобни загуби са тези при пожар, автомобилен инцидент и контузии през работно време. Професионалните заболявания например могат да бъдат резултат от продължително излагане на неблагоприятни условия при които нито специфичното време място или причина могат да бъдат определени. В идеалния случай времето, мястото и причината за загубата трябва да бъдат дотолкова ясни, че всеки здравомислещ човек да може обективно да ги потвърди.

Загубата трябва да е случайна.

Събитието, което е причина за претенцията трябва да е случайно, или поне извън контрола на ползвателя на застраховката. Загубата трябва да е чиста, т.е. да е в резултат на събитие при което няма друг вариант освен загуба. Събития, които съдържат спекулативни елементи като например нормалния бизнес риск или закупуване на билет от лотарията, в общия случай не се считат за подлежащи на застраховане.

Загубата трябва да е голяма.

Размерът на загубата трябва да е достатъчно голям от гледна точка на застрахования. Застрахователната премия трябва да покрие очаквания размер на щетата, разходите по издаването и администрирането на полицата, администрирането на претенцията за щетата и необходимия капитал (резерв) за разумно осигуряване на средства на застрахователя за изплащане на претендираните щети. За малки загуби, последните няколко компонента могат да надхвърлят няколко пъти размера на очакваната щета. Ясно е, че подобни рискове не си струва да се застраховат, освен ако защитата предоставена от застраховката няма реална цена за клиента.

Премията трябва да е достъпна.

Ако вероятността за настъпване на застрахователно събитие е прекалено висока, или предполагаемата загуба е прекалено голяма в сравнение с предлаганата защита, то най-вероятно подобна застраховка става непродаваема, дори и да се предлага. Нещо повече, счетоводните стандарти изискват премията да не бъде толкова голяма, че да не съществува разумно ниво на вероятност застрахователят да претърпи значителна загуба. Ако няма такава вероятност от загуба, то подобна сделка може да има формата на застраховане, но не и неговата същността.

Загубата трябва да може да бъде изчислена.

Трябва да има два елемента, които поне да подлежат на достатъчно точна оценка, ако не на точна калкулация: вероятността от настъпването на щета и присъщите на щетата разходи. Определянето на вероятността от настъпването на щета обикновено е емпирично упражнение. Определянето на размера на щетата е по-скоро резултат от усилията на достатъчно квалифицирано лице да извърши достатъчно обективна и разумна оценка на размера на загубите свързани с претендираната щета.

Лимитиране на риска на големи щети вследствие на природни бедствия.

Загубите, подлежащи на застраховане в идеалния случай са независими (в теорията на вероятностите две събития са независими, когато появата на едното не влияе на вероятността за появата на другото) и не са резултат от катастрофични събития. По-точно – индивидуалните загуби не се случват едновременно и не са толкова големи по размер, че да доведат до банкрут на застрахователя. Обикновено застрахователните компании имат капиталови ограничения за поемане на подобни рискове. Важна роля при катастрофичните рискове играят и презастрахователните компании, но това е друга тема. При застраховане на имущества често размера на застраховането имущество надхвърля капиталовите ограничения на отделните застрахователи. В такива случаи се правят договори за съвместно застраховане от няколко застрахователни компании.