Разпределянето на риска е дейност, започнала още от зората на човешкото общество и продължаваща до днес. Малко са оцелелите през толкова години история човешки дейности, което безспорно доказва колко е полезна и необходима за нас.

Първото писмено свидетелство за нещо като застраховане датира от времето на Първото вавилонско царство и носи печата на цар Хамураби (1792-1750 година пр. н.е.). Законите на този владетел са били доста сурови, но в много случаи справедливи. Един от тях гласи, че кредитор няма право да си търси сумата, ако заемополучателят е преживял бедствие като наводнение, пожар или смърт в семейството. На Изток също открили ползата от застраховането по същото време.

Прехвърляне или разпределяне на риска в непаричните икономики се е практикувало от търговците в древен Китай и китайските търговци, които са прекосявали коварните речни бързеи, разпределяли стоките си в различни съдове за да ограничат загубите при евентуалното преобръщане на някой отделен съд.

Бащите на съвременната европейска цивилизация - древните гърци, също не са пропуснали да се възползват от разпределението на риска. Древните атиняни предоставяли “морски заем” за пътувания. При него се давали авансово пари, погасяването на които се отменяло, ако корабът бъде загубен. През IV в. пр.н.е. цената на кредитите се различавали в зависимост от сезона заради различните нива на риск, което предполага интуитивна оценка на риска с ефект подобен на застраховането.

Римляни въвели основите на здравното застраховане и животозастраховането около 600 г. пр.н.е. Те създали гилдии, които нарекли “доброжелателни общества”, които имали за цел да полагат грижи за семействата на починали членове, а също така да поемат и разходите за погребението им.

Гилдиите в средните векове също имали подобни цели. Еврейският Талмуд също се занимава с някои аспекти на застраховането на стоки. Преди застраховането да бъде официално установено в края на ХVII век, в Англия са съществували т.нар. “приятелски общества”. В тях хората са дарявали пари за събиране на сума, която може да бъде използвана при извънредни обстоятелства.

Съвременното застраховане тръгва от Англия през епохата на Просвещението. Някои форми на застраховане са развити в Лондон в началните десетилетия на ХVII век. Например, завещанието на английския колонист Роберт Хейман споменавало две “застрахователни полици” направени с епархийския канцлер на Лондон Артър Дък на стойност от 100 паунда всяка. Едната била във връзка с пристигането на кораба на Хеймън в Гвиана, а другата свързана със “100 паунда осигурени от споменатия доктор Артър Дък за моя живот”.

В същото време се появила и първата схема за застраховане на бизнес начинания. Към края на ХVII век, заедно със засилващото се значение на Лондон като търговски център, нараснала и потребността от морско застраховане. В края на 80-те години на века Едуард Лойд отворил кафетерия на Тауър Стрийт в Лондон. Скоро мястото станало известно свърталище на собственици и капитани на кораби а също така и на като по този начин се превърнало в достоверен източник на корабни новини.

То станало място за срещи на хора от корабната индустрия, които искали да застраховат своите кораби и товари, а също и на такива, които били готови да застраховат подобни начинания. Това неформално начало довело до създаването на застрахователния пазар Лойд от Лондон и няколко свързани с него корабни и застрахователни предприятия.

През 1774 г., дълго след като Лойд починал през 1713 г., участниците в застрахователното сдружение формирали комитет и се преместили в Кралската Борса като Общество на Лойд. Първата животозастрахователна полица била издадена в началото на ХIХ век. Първата застрахователна компания, която започнала да предлага животозастраховане била Приятелско Общество за Постоянен Застрахователен Офис, създадена в Лондон през 1706 г. от Уилям Талбот и Сър Томас Алън.

Първият животозастрахователен план предвиждал всеки член да заплаща фиксирана годишна сума на дялове на всеки от един до три дяла на базата на възрастта, която трябвало да бъде между 12 и 55 г. В края на годината част от “приятелския принос” се разпределял между съпругите и децата на починалите членове на базата на количеството дялове, които наследниците притежавали. Обществото стартирало с 2000 членове.

Това накратко е историята. Днес застраховането е неделима част от живота на всеки човек, трудно е да си представим какво би станало, ако тази дейност не съществуваше. Колкото повече хората използват разпределението на риска, толкова повече намаляват проблемите пред тях - в бизнеса, в бита и в живота като цяло. Затова в развитите общества със силна икономика, силно гражданско общество и висока степен на образованост застраховането е навлязло навсякъде. За съжаление, в развиващите се страни то все още е неразбрана и неизползвана достатъчно възможност. Но това ще се промени в близко бъдеще, смятат водещи експерти от бранша.