Зимбабве някога бе житницата на Африка.

Робърт Мугабе управляваше страната близо четири десетилетия и мнозина го обвиняват за икономическия й колапс. Той подаде оставка като президент на 21 ноември, оттегляйки се от властта, след като военните завзеха контрола над страната миналата седмица при очевиден преврат и разположиха танкове в столицата Хараре.

Това е историята на икономическия възход и упадък на Зимбабве.

80-те години

Мугабе е избран за първия премиер на получилото неотдавна независимостта си Зимбабве през 1980 година, след като прекарва години в затвора за политическата си дейност.

Той е обожаван от мнозина като личност, съизмерима с Нелсън Мандела, която да поведе страната напред след десетилетия на британска колонизация и управление, доминирано от белите.

"Той винаги е заемал популистка позиция, което означава, че иска да работи за благото на народа си, но не задължително в полза на икономиката", посочва г-жа Фунми Акинлуйи, мениджър на активи, която инвестира в Африка и граничните пазари за компанията Silk Invest.

Мугабе печели международно признание за инициативите си в образованието и здравеопазването, а страната стабилно увеличава износа си на промишлени и земеделски стоки.

Зимбабве бе известна с тютюневите си продукти, а климатът дава възможност за целогодишно земеделие.

90-те години

Политическата инерция на Мугабе затихва, обвиняват го, че използва бруталност и подкупи, за да остане на власт. Той непрекъснато отрича да е извършвал неправомерни действия.

Реформите, които той въвежда в земеделския сектор, са повратната точка, която допринася за икономическата катастрофа. Целта на правителството е да бъде сложен край на десетилетията, през които белите са собственици на фермите - положение, оценявано от мнозина като колониална несправедливост.

През 1992 година "Законът за придобиване на земята" позволява на Мугабе да принуди поземлените собственици да предадат собствеността си, така че той да може да я преразпредели. През 1993 година Мугабе заплашва да изгони от страната белите фермери, които се противопоставят на разпоредбите.

След 2000 година

Кампанията на Мугабе набира сила към 2000 година и той принуждава 4000 бели фермери да предадат земята си. Селскостопанското производство на Зимбабве се срива буквално за една нощ.

"Веднага се появи недостиг на храни. Хората започнаха да гладуват", спомня си Акинлуйи. Това е последвано от две години слаба реколта и изключителна суша, довели до най-тежкия глад в страната от 60 години.

На фона на хроничния недостиг на основни храни, централната банка на страната пуска пресата за пари, за да финансира вноса.

Резултатът е ужасяваща инфлация. В пика на кризата цените се удвояват на всеки 24 часа. Икономистите на института Cato оценяват, че през 2008 година месечната инфлация е достигнала 7,9 милиарда процента. Безработицата скача, обществените услуги се сриват, а икономиката се свива с 18 % през 2008 година.

Зимбабве се отказва от валутата си през 2009 година, трансакциите се извършват в щатски долари, южноафрикански рандове и седем други валути.

След 2010 година

Мугабе отговаря на международните санкции през 2010 година, заплашвайки да изземе всички инвестиции, собственост на чуждестранни лица в страната. Тази заплаха отблъсква евентуални инвеститори.

"Политическият риск натежава повече от възможностите, които знаете, че са там", отбеляза Акинлуйи преди оставката на Мугабе.

Правителството на Мугабе също така пренасочва вниманието си от земеделието към минодобива, нареждайки на почти всички компании, които добиват диаманти, да спрат работа и да изоставят съоръженията си. Планът е тази дейност да бъде поета от държавна структура.

Зимбабве вече трудно успява да получи пари кеш от други страни, след като властите са задушили основните износни отрасли. Тежка суша засилва натиска върху страната, водейки до чести случаи на масово теглене на пари от банките през 2016 година.

В края на миналата година в опит да облекчи хроничния недостиг на ликвидни пари, страната започна да печата така наречените облигационни бележки, всяка на стойност 1 щатски долар.

Според Акинлуйи положението е вбесяващо, тъй като Зимбабве има толкова голям потенциал.

"Те имат диаманти, въглища, мед, желязна руда . . . За каквато и суровина да се сетите, те я имат. Аз лично съм на мнение, че ситуацията бързо може да промени коренно с правилния човек на власт", допълва експертът.

* Превод Елена Савова, БТА