Това каза пред БНР ректорът на ВУЗФ доц. Григорий Вазов, който е и член на Фискалния съвет на Република България.

Според него много са факторите, които ще попречат. Първият е юридически.

Управляващата коалиция има намерение да внесе законопроект, с който да отпадне давността за разследване на приватизационните сделки. За това още преди изборите настояваха от Обединени патриоти. Първоначално от ГЕРБ бяха против подобни стъпки, но изглежда са отстъпили пред коалиционния партньор.

Днес политическият съвет на коалицията обяви, че ще възложи на парламентарните групи на ГЕРБ и на „Обединени патриоти“ да формират екип от юристи, който да изготви правен анализ и да направи предложения за законодателни промени по отношение на отпадането на давността за престъпления при приватизационни сделки.

Предполагам, че тук ще има много сериозни юридически обструкции именно за това понятие "падане на давност". От гледна точка на самата технология на извършваните сделки, струва ми се, че тук ще бъде голямата трудност. Какво имам предвид? Според мен, на практика огромна част от тези сделки са направени от юридическа гледна точка перфектно - тези, които са правили сделките, са ползвали най-добрите български, а някои и международни юридически кантори, които, от юридическа гледна точка, а и от законова най-вече, са "изпипали" сделките перфектно, каза Вазов.

По думите му второто е, че голяма част от тези, които са направили големите приватизационни сделки сега имат много-по голямо икономическо, политическо и обществено влияние. Така възможността те да бъдат разследвани е много, много слаба.

Вазов изтъкна, че от публикуваните данни за приватизацията е видимо, че най-големите сделки са ставали по време на мандатите на Иван Костов, Симеон Сакскобурготски и Сергей Станишев.

Оценката на дадени активи преди 10,15 или 20 години и оценката сега е много различна. Обществено-политическото, икономическото време, цената, стойността на парите, всичко е било много по-различно, отколкото е в момента. Това също ще предизвика много сериозни противоречия при правенето на оценка на тези сделки, смята експертът.

Калоян Стайков от Института за пазарна икономика коментира, че няма пречка идеята да бъде реализирана, но тя „не е добра по ред причини“ и я определи като поредния политически шумен опит да се спечели някаква обществена подкрепа, който обаче е безкрайно нереализируем.

Специално третиране на едни сделки не е добра идея и не се гледа с добро око, въпреки че се прилага в сравнително неразвити страни. Такова нещо в Германия няма да видите, например, смята Стайков.

Много трудно може да се докаже някаква злоупотреба по този начин и през годините имахме на няколко пъти такива случки, в които излиза някой политик и казва:

"Ами тази сделка всъщност е ощетила държавата с еди колко си милиона"

В същото време обаче след това в съда няма как да го докаже.

Стайков коментира, че идващите в последните години чуждестранни инвеститори не идват у нас, за да приватизират, а за да правят бизнес, така че не биха били отблъснати от съобщението. Практически обаче би било по-лесно да се направи реална съдебна реформа, която да има положителен ефект върху инвеститорите, допълни той.