В държавите от Източна Европа има все още широко поле за работа на бизнесите с кауза. Трябва да отбележим обаче, че в район с влошени икономически показатели, нарастващо социално изключване и неефективни държавни институции, социалното предприемачество все още не е напълно развито. Това се отдава до голяма степен на социалистическото минало на тези държави и липсата на предприемачески дух у хората.

Проучвания сочат, близо две трети от хората тук предпочитат държавна работа вместо собствен бизнес.

След демократичния преход в Унгария третият сектор също търпи активно развитие, показвайки готовност за справяне със социални нужди, като по този начин създава по-широка социална икономика.

Традициите, които държавата дълги години създава в подкрепа на образованието и културата се запазва и днес под формата на социално предприемачество. Csimota е например иновативна издателска къща, която е специализирана в създаването на прогресивни детски книги.

Тя насърчава младите майки, чието неравностойно положение на пазара на труда е проблем за Унгария, да получават допълнителни приходи, изявявайки се творчески. Книгите са креативни и образователни, като засягат теми табу в детската литература, например: религията и различията между хората, любовта и смъртта.

През последното десетилетие пластовете на социалната икономика и тук започват да се раздвижват – както в България, така и в Сърбия и Македония се готвят закони за социалното предприемачество, в Румъния пък бе въведено ново професионално направление „социален предприемач“.

Според статистиката, в северната ни съседка има над 7 000 социални предприятия, търсещи решение за редица социални и обществени дефицити.

Любопитен пример за социално предприятие в Румъния е Асоциация "Херкулес", което се бори със социалните проблеми на областта Костеси. Вложеното икономическо положение на региона и високата безработица рефлектират силно върху качеството на живот, увеличават се случаите на алкохолизъм, домашно насилие, редица семейства се разпадат, децата растат без адекватна грижа и често отпадат от училище, нараства престъпността сред малолетните, докато възрастните хора са все по-изолирани.

Най-големият проект на асоциацията е дневният център "Херкулес", създаден през 2007 г. Центърът предоставя възможност за социализация и социално включване на хора от различни възрасти – деца, младежи, баби и дядовци от общността, в духа на междугенерационни практики, насърчавани от организацията. Идеята е проектът да развива също така образователни и развлекателни дейности за деца и юноши, а на уязвимите групи – социална, психологическа и медицинска помощ.

Дневният център разполага със зала за събития, която се отдава под наем и с двор от 2 000 кв. метра, в който доброволци отглеждат екологично чисти плодове и зеленчуци. Зелената градина се превръща във важен източник на приходи за организацията, като освен това осигурява здравословна храна за хората в центъра.

Накъде е насочен погледът на българските социални предприемачи?

Макар да няма официална статистика за броя на предприятията у нас, работещи в сектора, по данни МТСП за социални предприятия са се определили 4637 фирми. Най-голям е броят им в София (1 372), Пловдив (373), Варна (329) и Бургас (318), а най-малък – в Кърджали (37) и Кюстендил (41).

Поради липсата на законово призната дефиниция за социалното предприемачество в България, статистиката все още се базира на самоопределяне, което трудно дава точна информация за мащаба на бизнеса с кауза на родна почва.

Въпреки липсата на официални данни, в България вече има добри примери за успешни социални предприятия. Сред тях са образователната платформа ucha.se, Мрежа „Хлебни къщи“, фондация „Заслушай се“, Hope ресторант и други.

Hope ресторантът е отличен пример за социално предприятие, което осигурява трудова заетост на уязвими групи. Инициативата е на Фондация за социална промяна и включване, която осигурява защитени жилища и работа на младежи в трудна житейска ситуация, най-често излизащи от институции.

В ресторантът те придобиват трудови навици, печелят прехраната си и се учат да управляват финансите си. Фондацията им осигурява още подкрепа от психолог, здравна и образователна помощ.
Снимка