Що е то социална икономика

За социална икономика се заговаря за пръв път през 1830 г., когато френският икономист Шарл Дънауер публикува своя „Treatise on social economy”, в който се обявява в защита на един по-морален подход към икономиката. Социалното предприемачество, популярно още като „бизнес с мисия“, пък навлиза като термин активно в последните 30-40 години.

Темата е актуална вече и у нас, след като преди седмици стана ясно, че Българска банка за развитие стартира свой фонд за инвестиции в социални предприятия. Това е логичен и очакван ход на държавната банка, която от две години е инвеститор в инициативата на ЕИФ SIA (Social Impact Accelerator). Подобни фондове вече съществуват в повечето европейски държави, като те обичайно се допълват от пакет държавни мерки – правна рамка за функциониране на предприятията от този сектор, данъчни и осигурителни облекчения.

Съществува и още един феномен: в много развити европейски страни, в които държавата решава достатъчно успешно социалните проблеми, социално предприемачество или не се развива, или работи съвместно и буквално се е сляло с институциите.

Как го правят в Стара Европа

В Германия например съществуват по-малко социални предприятия, отколкото в САЩ и Великобритания. Немската система за социално подпомагане и силният социален сектор, включващ центрове за дневни грижи, хосписи за възрастни хора и шест огромни благотворителни организации (сред тях и Caritas, която дава работа на 600 000 души), работят отчасти като социални предприятия и получават финансиране от държавата, обвързано с резултатите, които постигат.

Нека погледнем какви са условията за развитие на т.нар. бизнес с кауза в различните европейски страни? Бърз поглед към пазара на социални предприятия показва ясно, че на местата, в които има специално законодателство за този тип бизнес, той се развива изключително активно, без правната рамка да е задължително условие за функционирането на социалните предприятия.

В Холандия, Ирландия и Люксембург например, където няма специален закон, също има отлични примери за социално предприемачество, макар и в по-ограничен обем. Според официалната статистика, броят на тези предприятия в посочените държави е съответно 5 000, 3 000 и 300. Спокойно се развива бизнес с кауза без специален закон и в повечето страни от Централна Европа.

В Германия има регистрирани около 70 000 бизнеса с кауза. Нещо повече, според проучване на научноизследователската програма на ЕК SEFORÏS немските социални предприятия са едни от най-иновативните в ЕС, като се нареждат на трето място след Швеция и Дания, като 88% от тях са създали нов продукт, услуга или процес.
"Музеят на диалога" във Франкфурт е място, което разкрива нови перспективи за хората в неравностойно положение. Експозициите в музея са изложени в пълна тъмнина, а посетителите са с превръзки на очите и са водени от незрящи хора. Така хората с увредено зрение могат да развият своите умения и да се подготвят за адаптация в реална среда, докато останалите за кратко влизат в ролята на незрящи и изострят всичките си сетива.

За люлка на социалното предприемачество на Стария континент се смята Обединеното кралство. Там бизнесът с кауза е определен като национален приоритет още през 2001 г. Социалните предприятия в страната са над 180 хил. и са 15% от общия брой на компаниите на Острова.
Гордън Родик и съпругата му Анита създават списанието The Big Issue, което се разпространява от бездомници. Мотото на инициативата е "Помогнете им да си помогнат сами“, като основната цел е да се преодолеят стереотипите към хората, които обществото упорито игнорира.

Франция също активно изгражда пазар за социални инвестиции. С характерната си солидарност французите са перфектни социални предприемачи, без самите да се припознават като такива. Bazile Telecom например е първият доставчик на дистанционни услуги за възрастни хора чрез мобилен телефон – асистент, портиер или здравен консултант. Проектът действа от началото на 2013 г. и към момента има над 15 хил. абонати, регистриращи над 1 500 обаждания дневно.

В Южна Европа, предвид тежкото състояние, в което изпадат част от държавите след финансовата и икономическа криза, социалното предприемачество се съсредоточава върху създаването на работни места, трудовата интеграция на уязвими групи, превенцията и социалните грижи.
Пример за социално предприятие в Испания са магазините за дрехи Massimo Dutti от веригата Moltacte (в превод брандът означава "да се грижиш"). В него персоналът е съставен от хора с психологически проблеми. Повече от половината от продавач-консултантите страдат от тежки психични разстройства и като такива се смятат за неспособни да работят на много места. Комуникацията, чувството за отговорност и успеха на работното място обаче значително подобряват състоянието им и способстват за тяхната интеграция в обществото. Всеки от работниците има постоянен контакт с психолог, който работи в тясно сътрудничество с всички служители в магазините. В Испания в момента има над 45 000 социални предприятия, в които работят над 2,4 млн. души.

В Италия те са над 85 000 с акцент върху социалните грижи и уязвимите групи. Le Mat например е верига от места за настаняване в различни италиански региони, управлявани от социални предприемачи. Туристите се срещат с хората, живеещи в районите, в които те пътуват. Отсядат в домовете им, запознават се с културата, традициите, храната и езика им. Потапят се изцяло в атмосферата на града и се превръщат в социални туристи. Le Mat улеснява пътуването на хората със специални нужди, възрастните хора, семействата с малки деца и изобщо всички, за които пътешествията са предизвикателство.

Що се отнася до силния социален модел, държавите от Северна Европа са лидер в това отношение. Особено скандинавските страни, където се предоставят широки обществени услуги като безплатно образование, здравеопазване, жилищно настаняване и високо равнище на социална сигурност за всички граждани. Там, логично, социалното предприемачество не е особено развито в традиционната си форма. Нещо повече, съществува дебат дали това понятие изобщо е необходимо. Малкото на брой скандинавски социални предприятия се стремят да осигурят трудова заетост на различни уязвими групи, каквото е например дизайнерското ателие Mifuko, произвеждащо чанти, бижута и обувки от рециклиран материал в Кения.

Преодолявайки разстоянието между Хелзинки и Найроби, дизайнерите проектират вдъхновени от Африка екологични продукти, изработващи се в художествените ателиета в Кения. В тях работят самотни майки и хора в неравностойно положение при редовен доход и добри условия на труд. Много жени от селските райони на Мачакос намират в инициативата източник на допълнителен доход във времената на слаба земеделска реколта или продължителна суша. Така те успяват да си осигурят средства за образование, лекарства и храна.
Популярни във Финландия са техните кошници Kiondo, чието търсене надхвърля доставките от Кения. С широко одобрение може да се похвали през последните години платформата Mattecentrum, предоставяща безплатна онлайн помощ на деца, които искат да подобрят уменията си по математика.

Платформата е от изключителна полза за семействата, които не могат да си позволят частни уроци за своите деца. Mattecentrum е и успешен интеграционен проект, тъй като над 35% от подкрепените деца са емигранти.

Очаквайте Част 2: Социалното преприемачество в Източна Европа и на Балканите