Престижното отличие им се присъжда за открития, свързани с молекулярните механизми, контролиращи циркадния ритъм, съобщи сайтът Nobelprize.org.

Животът на Земята се е приспособил към въртенето на нашата планета. Отдавна е известно, че живите организми, в това число и хората, притежават вътрешен биологичен часовник, който им помага да очакват и да се адаптират към обичайния ритъм на деня.

Как функционира биологичният часовник?

Джефри Хол, Майкъл Росбаш и Майкъл Йънг успяват да "надникнат" във вътрешните му механизми и да ги изяснят. Техните открития обясняват как растения, животни и хора приспособяват биологичния си ритъм, така че той да е в синхрон с въртенето на Земята.

Използвайки плодови мушици като модел за изследване, тазгодишните Нобелови лауреати изолират ген, който контролира нормалния дневен биологичен ритъм.

Учените установяват, че въпросният ген кодира протеин, който се натрупва в клетката през нощта, след което се разгражда през деня. Впоследствие те идентифицират допълнителни протеинови компоненти на тази "машинария", разкривайки механизма, управляващ самоподдържащата се часовникова дейност в клетката.

Сега ние вече знаем, че биологичните часовници функционират според същите принципи в клетките на други многоклетъчни организми, в това число и хората. С изключителна точност нашият вътрешен часовник адаптира физиологията ни към драстично различните фази на деня.

Часовникът регулира важни функции като поведение, хормонални нива, сън, телесна температура и метаболизъм. Нашето добро състояние се влияе от това дали има временно несъответствие между външната среда и вътрешния ни биологичен часовник, например когато преминаваме през различни часови пояси.

Съществуват индикации, че хроничното несъответствие между начина на живот и ритъма, диктуван от вътрешния ни часовник, е свързано с редица заболявания.

С обявяването на Нобеловата награда за физиология или медицина на практика в Стокхолм започва Нобеловата седмица.

Тази година паричната равностойност на наградата е 9 милиона крони (944 000 евро).

Първата Нобелова награда за физиология или медицина е връчена през 1901 г. на Елим Адолф фон Беринг /Германия/ "за работата му върху серумната терапия, специално за прилагането й при дифтерия, с което отваря нов път за медицинската наука и дава на лекарите победоносно средство против болестта и смъртта".

Миналата година Нобеловата награда за физиология или медицина спечели японецът Йошинори Осуми за откриване на механизмите на автофагия - процес за разграждане и рециклиране на клетъчни компоненти.

Сред по-известните учени, получили Нобеловата награда за физиология или медицина, са: Иван П. Павлов /Русия/ /1904/, Роберт Кох /Германия/ /1905/, Александър Флеминг /Великобритания/ /1945/, Джордж Бидъл /САЩ/, Едуард Тейтъм /САЩ/, Джошуа Ледърбърг /САЩ/ /1958/ и други.

Носителят или носителите на Нобеловата награда за физика ще бъдат огласени на 3 октомври, за химия - на 4 октомври, за мир - на 6 октомври, за икономика - на 9 октомври. Датата за обявяване на лауреата на наградата за литература още не е уточнена.